Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Последните, които дойдоха - тълпата им направи път, - бяха най-странните от всички. Двама мъже и жена, яхнали магарета, и тримата с красиви копринени поли, а животните бяха накичени със златни и сребърни синджири. Яркоцветни пера се полюшваха от сложните прически на тримата. Бяха голи от кръста нагоре, включително жената, освен скъпоценностите и огърлиците на гърдите им. Гърбовете им бяха оголени, а главите обръснати отзад почти до темето. Татуировки нямаха.
Тъй че… благородници някакви? Само че лицата им бяха изпити и измъчени, а очите посърнали. Ръцете им изглеждаха тънки, почти като на скелети. Какво им бяха направили на тези хора?
Изглеждаше съвсем нелепо. Шараите несъмнено бяха изумителен народ, като айилците, ако не и повече. „Но защо дойдоха сега? - помисли Егвийн. - Защо, след толкова столетия изолация, най-сетне са решили да нахлуят?”
Нямаше съвпадения на този свят, не и от такава величина. Бяха дошли, за да ударят нейните хора, и бяха действали с тролоците. Вкопчи се в това обяснение. Каквото и да научеше тук, щеше да е от съдбоносна важност. Точно сега не можеше да помогне на армията си - Светлината дано да дадеше поне някои от тях да са се спасили, - тъй че трябваше да научи каквото можеше.
Гавин я побутна. Тя го погледна и усети тревогата му за нея.
„Сега ли?”, прошепна той безмълвно и посочи зад тях. Може би докато вниманието на всички беше привлечено от… каквото там ставаше, щяха да успеят да се измъкнат. Запълзяха бавно и безшумно назад.
Една от преливащите шараи извика и Егвийн замръзна. Бяха я забелязали!
Не. Не. Вдиша дълбоко да укроти сърцето си, което сякаш се опитваше да изскочи от гърдите й. Жената говореше на другите. Стори й се, че чу думите „Свърши се”.
Събралите се коленичиха. Тримата с накитите наведоха глави още по-ниско. А след това въздухът около пленниците се _огъна_.
Не можеше да го обясни другояче. Загърна се и… и сякаш се разкъса, заизвива се като вихрушка в горещ ден. Нещо се оформи от това разкъсване - висок мъж с лъскава броня.
Тъмнокос, със светла кожа, с броня, но без шлем. Носът му беше леко извит. Бронята като че ли цялата бе направена от монети, сребристи и застъпващи се. Бяха излъскани до такъв блясък, че отразяваха лицата на хората около него като огледало.
- Справихте се добре - заяви мъжът на коленичилите пред него. - Може да станете.
От тъмното се появиха няколко преливащи и му се поклониха. Той смъкна едната си ръкавица, пресегна се небрежно и почеса главата на един от мъжете, както господар гали кучето си. После каза замислено:
- Значи тези са новите _инацал_. Знае ли някой от вас кой съм аз?
Пленниците се присвиха уплашено. Макар шараите да се бяха изправили, пленниците не се бяха осмелили да го направят. Всички мълчаха.
- Подозирам, че не - каза мъжът. - Макар че човек никога не знае дали славата му не го е изпреварила. Кажете ми знаете ли кой съм. Изречете го и ще ви пусна на свобода.
Отговор не последва.
- Е, ще чуете и ще запомните - каза мъжът. - Аз съм Бао, Вайлдът. Аз съм вашият спасител. Изпъплил съм от дълбините на скръбта и съм се възвисил, за да приема славата си. Дошъл съм да подиря онова, което ми бе отнето. Запомнете това.
Пленниците се свиха още повече, явно объркани. Гавин дръпна Егвийн за ръкава и посочи назад, но тя не помръдна. Имаше нещо в този мъж…
Изведнъж той вдигна глава. Огледа преливащите жени, после зашари с очи в тъмното.
- Някой от вас, инацал, познава ли Дракона? - попита мъжът някак разсеяно. - Говорете. Кажете ми.
- Аз го видях - каза един от пленените войници. - Няколко пъти.
- Говори ли с него?
- Не, велики господарю - каза войникът. - Айез Седай говореха с него. Аз не.
- Да. Безпокоях се, че ще сте безполезни - каза Бао. - Слуги, наблюдават ни. Не сте претърсили този лагер толкова добре, колкото твърдите. Усещам наблизо жена, която може да прелива.
Егвийн потрепери. Гавин я дръпна за ръката да тръгнат, но ако побегнеха, със сигурност щяха да ги заловят. Светлина! Тя…
Внезапен шум от една от падналите палатки накара тълпата да се обърне. Бао вдигна ръка и Егвийн чу вик в тъмното. След миг Леане профуча през тълпата, стегната във Въздух и ококорена. Бао я приближи до себе си и я задържа увита в невидимите за Егвийн сплитове.
Леане беше жива! Как беше останала скрита? Светлина! Какво можеше да направи за нея?