Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Най-големите водачи на страната, които стояха наоколо на нервни групички, изглеждаха като част от разпродажба на останки в банкрутирал магазин: тя видя Уесли Мауч, Юджийн Лоусън, Чик Морисън, Тинки Холъуей, доктор Флойд Ферис, доктор Саймън Причът, Ма Чалмърс, Фред Кинън, и оръфана шепа бизнесмени, сред които личеше полуужасената, полуполаскана фигура на господин Моуън от Обединената компания за стрелки и семафори, която — невероятно — трябваше да представлява индустриалните магнати.
Но фигурата, която я порази мигновено, беше доктор Робърт Стедлър. Не подозираше, че едно лице може да остарее толкова много само за такъв кратък период като една година: изразът на енергия извън времето, на момчешки ентусиазъм, си беше отишъл, и от лицето бяха останали единствено бръчки на презрителна горчивина. Стоеше сам, отделно от другите, и тя видя мига, в който погледът му я посрещна на влизане; изглеждаше като мъж в публичен дом, който беше приел естеството на мястото около него, докато съпругата му не го беше хванала там: беше поглед на вина, която беше на път да се превърне в омраза. Сетне видя как Робърт Стедлър, ученият, се извърна от нея, сякаш не я беше видял, като че отказът му да я види можеше да изхвърли даден факт вън от битието.
Господин Томпсън крачеше сред групите, сопваше се на случайните хора, застанали на пътя му, с неспокойните маниери на човек на действието, който презира задължението да произнася речи. Стискаше снопче напечатани листа, сякаш беше вързоп стари дрехи, приготвени за изхвърляне.
Джеймс Тагарт го хвана в крачка и му каза несигурно и високо:
— Господин Томпсън, мога ли да ви представя сестра си, госпожица Дагни Тагарт?
— Толкова любезно от ваша страна, че дойдохте, госпожице Тагарт — каза господин Томпсън и стисна ръката й, като че тя беше просто още един избирател, чието име никога не беше чувал преди, сетне се отдалечи пъргаво.
— Къде е разговорът ти, Джим? — попита тя и погледна часовника: по огромен бял циферблат една черна стрелка отрязваше минутите като нож, който се придвижваше към осмия час.
— Нищо не мога да направя! Не аз управлявам това представление! — сопна се той.
Еди Уилърс я погледна с горчиво, търпеливо учудване, и пристъпи по-близо. Един радиоприемник излъчваше военни маршове от друго студио и заглушаваше донякъде половинчатите реплики на нервни гласове, забързаните, безцелни стъпки, скърцащите машини, които бутаха из декора на салона.
— Останете на тази честота, за да чуете доклада на господин Томпсън за световната криза в осем вечерта! — извика военният глас на един говорител от радиото, когато стрелката достигна седем и четирийсет и пет.
— Давайте, момчета, давайте! — рязко викна господин Томпсън, когато от радиото гръмна друг марш.
Беше седем и петдесет, когато Чик Морисън, Блюстителят на морала, който май отговаряше за всичко, извика, размахвайки снопче хартия за писма като палка към силно осветения полукръг от кресла:
— Добре, момчета и момичета, добре, да заемаме местата си!
Господин Томпсън се строполи на централното кресло така, сякаш се тръшваше на свободно място в метрото. Асистентите на Чик Морисън подкарваха тълпата към осветения кръг.
— Щастливо семейство — обясняваше Чик Морисън — страната трябва да ни види като голямо, единно, щастливо… Какво му става на това нещо?
Музиката от радиото беше спряла изведнъж, задавена в странно статично издихание, което я отряза насред звънко кресчендо. Беше седем и петдесет и една. Той вдигна рамене и продължи:
— … щастливо семейство. Побързайте, момчета. Първо близки кадри с господин Томпсън.
Стрелката на часовника продължаваше да отрязва минутите, докато фотографите от пресата щракаха с апаратите си киселото, нетърпеливо лице на господин Томпсън.
— Господин Томпсън ще седи между науката и индустрията! — извести Чик Морисън. — Доктор Стедлър, моля — стола от ляво на господин Томпсън. Госпожице Тагарт, оттук, моля, отдясно на господин Томпсън.
Доктор Стедлър се подчини. Тя не помръдна.
— Не само за пресата, но и за телевизионната публика — обясни й подканващо Чик Морисън. Тя направи крачка напред.
— Няма да участвам в тази програма — безизразно каза тя, обръщайки се към господин Томпсън.
— Няма ли? — удивено попита той с такова изражение, сякаш някоя ваза с цветя внезапно беше отказала да играе ролята си.
— Дагни, за Бога! — паникьосано извика Джеймс Тагарт.