Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— А планините — научното чудо на доктора?
— Лоренц изглежда сигурен, че няма проблем — отбеляза графинята. — Явно се опакова съвсем прилично.
— Ами… лордът? — попита Роже.
Никой не отговори веднага; спогледаха се многозначително.
— Господин Крабе искаше да знае… — започна Роже.
— Лордът е съгласен с всичко — каза графинята.
— А последователите? — попита графинята.
— Бленхайм прати вест, че пристигат дискретно вече цял ден — отговори Роже, — както и ескадронът драгуни.
— Нямаме нужда от повече войници, те са грешка — каза графът.
— Съгласен съм — каза Сонк. — Но Крабе настоя, а след като се касае за правителството, ние се съгласихме да го следваме.
Графинята се обърна към Роже и попита:
— Той има ли нова информация за… напусналия ни зет от драгуните?
— Поне аз не зная. Но, разбира се, не съм говорил наскоро…
— Блах настоява да се уреди — каза Сонк.
— Полковникът е бил отровен — отсече графинята. — Това не е методът на човека, когото майорът иска да обвини, а и той увери работодателя си, че не го е направил. Иначе щеше да си вземе парите. Освен това откъде би могъл да знае той кога да намери жертвата си в уязвимия период след преминаването на Процеса? Няма как. Тази информация бе известна само на малцина избрани, много добре избрани при това. — Кимна към превързаната ръка на Сонк и каза насмешливо: — Това работа на елегантен интригант ли е?
Сонк не отговори.
След пауза Роже Баскомб се прокашля и попита:
— Може би майорът вече е узрял за Процеса?
— Вярвате ли на Лоренц, че ще натовари всичко? — попита Сонк графа. — Крайният срок е строг. Големите количества…
— Разбира се — отвърна рязко графът.
— Както знаете — продължи Сонк, — поканата бе изпратена.
— С текста, който съгласувахме ли? — попита графинята.
— Разбира се. Достатъчно заплашителен, за да осигури присъствие… но без преимуществото на жътвата си в провинцията…
— Не се съмнявам — изкиска се графинята. — Ако Елспет Пул е с него, доктор Лоренц ще се старае много.
— В замяна тя ще се присъедини към него в напрегната работа! — изкикоти се Сонк. — Сигурен съм, че сделката се нрави на математическия му ум — синуси и тангенси и полусфери, нали се сещате.
— А малката ни сврака? — попита Сонк, като се наведе, за да погледне госпожица Темпъл в лицето. — Достойна ли е за Процеса? Достойна ли е за книга? Нещо друго? Или може би не може да бъде склонена?
— Всеки може да бъде склонен — каза графът.
Сонк не му обърна внимание и се пресегна да перне с ръка една от къдриците на госпожица Темпъл.
— Може би… ще се случи нещо друго… — Обърна се към графа. — Прочетох гърбовете на всички картини, знаете ли. Знам какво целите, какво се опитвахте да направите с азиатската курва. — Графът не каза нищо и Сонк се засмя, приел мълчанието за признаване на догадката му. — Това е уловката, когато се свързвате с умни хора, господин графе. Толкова много хора не са умни и тези, които са, понякога започват да си въобразяват, че никой друг не може да разгадае мислите им.
— Достатъчно — каза графинята. — Селесте навреди на мен, така че според уговорките ни тя е неоспоримо моя. Уверявам ви… никой няма да остане разочарован.
Каретата изтрака по калдъръмения площад пред Харшморт Хаус и госпожица Темпъл чу как кочияшът викна на конете да спрат. Вратата се отвори и я предадоха на двама облечени в черни ливреи лакеи. Паветата бяха студени и твърди под краката й. Преди да успее да разбере къде точно се намира — видя как принцът и свитата му слязоха от втората карета, на лицето на госпожица Вандаариф се редуваха дискретни усмивки и сбърчвания на вежди, — желязната хватка на графа я насочи към няколко души близо до големия главен вход. Спряха чак когато графът отвърна на поздрава на един мъж и една жена, които излязоха напред от групата (смес от слуги, мекленбургски войници с черни униформи и драгуни с червени). Мъжът беше висок и едър, с прошарени смайващо гъсти бакенбарди и оплешивяващо теме, което отразяваше светлината на фенера и караше лицето му да прилича на някаква примитивна маска. Той се поклони тържествено на графа. Жената носеше проста тъмна рокля, която въпреки това беше много хубава, на приветливото й лице се виждаха познатите белези около очите. Косата й бе кестенява, накъдрена просто и прихваната с черна панделка. Тя кимна на госпожица Темпъл и после се усмихна на графа.