Повелителка на реките

Херцогът изготвя необичайно споразумение с кралския съвет и парламента: ще бъде регент и протектор на кралството до смъртта на краля, а после сам ще стане крал. Един амбулантен търговец, който се отбива и предлага бели панделки — цвета на Йорк — и бели копринени рози, които вади от торбата си, казва, че кралят се е съгласил да приеме това условие, ще положи свещени обети и ще стане монах.

— Нали не е в Тауър? — питам настойчиво. Изпитвам ужас при мисълта, че кралят може да бъде изпратен в Тауър.

— Не, живее съвсем свободно в двора — казва той. — А херцогът на Йорк ще бъде следващият крал.

— Кралицата никога няма да се съгласи на това — казвам непредпазливо.

— Говори се, че тя е в Шотландия — отвръща той, като подрежда стоката си пред мен. — Прав ѝ път. Нека си остане там, тъй викам аз. Искате ли пипер? Имам пипер и индийско орехче, толкова прясно, че можете да го ядете, без да го стържете.

— В Шотландия?

— Говори се, че щяла да се срещне с шотландската кралица и щели да връхлетят върху нас армия от харпии — казва той весело. — Армия от жени — представете си какъв ужас! Тук има хубаво полирано огледалце. Или вижте, мрежички за коса от златна нишка. Това е истинско злато, няма измама.

Празнуваме Коледа в Графтън. Елизабет идва на гости със съпруга си, сър Джон, и двете им момчета: Томас е вече на пет години, а Ричард — само на две. Всичките ми деца си идват у дома за дванайсетте дни на празника, и къщата оживява от техните песни и танци, от постоянната гоненица нагоре-надолу по дървеното стълбище. За шестте по-малки деца — от Катрин, която на две години може само да щъпука след по-големите си братя и сестри, като ги моли да не я изоставят, през Едуард, Маргарет, Лайънъл, Елинор и Марта, най-голямата в детската стая, на десет години, завръщането на по-големите им братя и сестри се изразява в експлозия от шум и вълнение. Ричард и Джон са неразделни — вече млади мъже на четиринайсет и петнайсет години, Жакета и Мери са благовъзпитани млади момичета, настанени в къщите на съседи в тези трудни времена. Антъни и Ан, разбира се, са най-възрастните. Ан би трябвало вече да е омъжена, но какво мога да направя, когато цялата страна е в безпорядък и дори няма кралски двор, в който би могла да постъпи като почетна дама? И как да намеря за Антъни съпругата, която би трябвало да има, след като не мога да знам кой ще е заможен и ползващ се с благоволението на краля другия месец — а камо ли пък след десет години? Той и дъщерята на лорд Скейлс са си дали дума, но лорд Скейлс е мъртъв, а семейството му — в немилост като нас. И накрая, което е особено затрудняващо за мен, която би трябвало да планирам бракове за децата си и да се оглеждам за изтъкнати семейства, в чиито домове да ги настаня, за да усвоят уменията, от които ще имат нужда: как мога да знам кои семейства ще останат верни на Ланкастър, когато династията Ланкастър е представяна от крал, който живее в покоите на кралицата, отсъстваща кралица, и едно седемгодишно момче? И въпреки това не мога да се заставя да обмислям съюз с някой, който служи на предателската фамилия Йорк.