Войната на Калибан

Пракс пребледня. Холдън предположи, че си е спомнил за кървавите резултати от онази битка.

— Да — потвърди ботаникът. — Помня.

— Сега имаме нещо подобно — рече Еймъс. — Само че още никой не е щракнал ударника.

Пракс кимна.

— Ясно.

Ако в крайна сметка някой взривеше спокойствието, Холдън знаеше, че първият им проблем ще е да разберат кой по кого стреля.

— Авасарала, имате ли вече някаква информация за политическата ситуация? На този екран има адски много зелени точки. Колко от тях са на наша страна?

Старата дама сви рамене и продължи да слуша разговорите между корабите.

— Наоми? — попита Холдън. — Някакви идеи?

— Засега флотата на Нгуен се цели само в марсиански кораби — отвърна тя, като маркира съдовете на главния тактически екран, така че всички да ги виждат. — Марсианските кораби пък се целят в тях. Корабите на Садър не се целят в никого и той дори не е отворил амбразурите. Предполагам, че още се надява на мирно решение.

— Моля те, прати комплиментите ми на разузнавателния офицер на кораба на Садър — заръча Холдън. — И го помоли да ни даде някакви нови опознавателни данни „свой/чужд“, за да не се превърне това в най-голямата шибана каша в Слънчевата система.

— Имаш го — откликна Наоми и осъществи връзката.

— Еймъс, виж дали всички са запечатали добре скафандрите си — продължи Холдън. — Провери първо тук, преди да слезеш долу. Надявам се да не започне стрелба, но обикновено това, на което се надявам, е съвсем различно от онова, което става.

— Разбрано — кимна Еймъс, стана от креслото си и затрополи по палубата с магнитните си ботуши, проверявайки шлемовете на всички.

— Проба, проба, проба — заговори Холдън по общия радиоканал. Един по един хората на борда потвърдиха, че го чуват. Това бе кажи-речи всичко, което можеше да направи, докато някой с по-голяма заплата от неговата не реши накъде ще тръгнат нещата.

— Чакайте — обади се Авасарала и натисна един бутон на конзолата си. По радиоприемниците в скафандрите им зазвуча външен канал.

— … изстреляме незабавно срещу цели на Марс. Имаме батарея от ракети, носещи смъртоносно биологично оръжие, които са в бойна готовност. Даваме ви един час да напуснете орбитата на Йо или ще ги изстреляме незабавно срещу цели на Марс. Имаме…

Авасарала изключи канала.

— Изглежда и трета страна се е включила в груповата чекия — вметна Еймъс.

— Не — каза Авасарала. — Това е Нгуен. Превъзхождаме го, затова е наредил на приятелчетата на Мао на повърхността да ни заплашат, за да ни накарат да отстъпим. Ще… Ох, мамка му.

Чукна пак по пулта и по радиото заговори нов глас. Беше женски, с културен марсиански акцент.

— Йо, тук е адмирал Мохан от Марсианския конгресно-републикански флот. Ако изстреляте нещо по-голямо от бутилка, ще направим цялата ви шибана луна на стъкло. Чувате ли ме?

Еймъс се наведе към Пракс.

— Ето, виждаш ли, в момента всички те щракат ударниците си.