Войната на Калибан

В гласа на ботаника се промъкваше истерична нотка. Напрежението му се отразяваше. Отразяваше се на всички им, но Пракс бе този, при който щеше да проличи най-рано и най-силно. Холдън стрелна с очи Еймъс, но едрият мъж просто изглеждаше изненадан, че е бил избутан от доста по-дребничкия учен.

— Те говорят за унищожаване на базата. Трябва да слезем там долу! — продължи Пракс и паниката си проби път през гласа му.

— Нищо няма да правим — рече Холдън. — Не и докато не получим по-добра представа как ще се развият нещата.

— Изминахме целия този път, за да не правим нищо, така ли? — попита Пракс.

— Докторе, не искаме да сме тези, които ще действат първи — каза Еймъс и сложи ръка на рамото му, за да го натисне към палубата. Без да се обръща, дребничкият ботаник се отърси с рязко движение и се отблъсна от креслото си към Авасарала.

— Включете ме към канала. Дайте да поговоря с тях — помоли той и посегна към комуникационния пулт. — Не мога…

Холдън се метна от креслото си към ботаника. Улучи го във въздуха и двамата отлетяха през стаята, за да се блъснат в стената. Дебелият омекотяващ слой пое удара, но Холдън усети как въздухът излетя от гърдите на Пракс, когато хълбокът му се заби в корема на по-дребния мъж.

— Ъх — изохка Пракс и се зарея във въздуха, свит в зародишна поза.

Холдън включи с ритник магнитите на ботушите си и се издърпа към пода. Сграбчи Пракс и го тласна през стаята към Еймъс.

— Свали го в каютата му и го натъпчи до козирката с успокоителни. После слез в машинното и се приготви за битка.

Еймъс кимна и хвана реещия се Пракс.

— Добре — каза и след няколко секунди двамата изчезнаха през люка.

Холдън се огледа. Видя шокираните физиономии на Авасарала и Наоми, но не им обърна внимание. Копнежът на Пракс дъщеря му да има предимство над всичко останало едва не бе изложил отново всички им на опасност. И макар че Холдън разбираше чувствата на мъжа, точно в момента си имаше предостатъчно други грижи. Не искаше да се чуди как да му попречи да погуби всички на борда всеки път, когато изникне името на Мей. Това го изнерви и му се прищя да се сопне на някого.

— Къде, по дяволите, е Боби? — извика, без да се обръща към никого конкретно. Не я беше виждал, откакто влязоха в орбита около Йо.

— Видях я току-що в работилницата — отвърна Еймъс по радиото. — Чистеше пушката ми. Мисля, че се е заела да подготви всички оръжия и брони.

— Това е… — започна Холдън, готов да се развика за нещо. — Това всъщност е доста полезно. Кажи ѝ да си облече скафандъра и да си включи радиото. Тук нещата може да се сговнят много бързо.

Отдели няколко секунди да подиша дълбоко и да се успокои, а после се върна на пулта си.

— Добре ли си? — попита Наоми по частния им канал.

— Не — каза той, след като натисна с брадичка бутона, така че само тя да чуе отговора му. — Не, всъщност съм уплашен до смърт.

— Мислех, че вече сме оставили това зад гърба си.