Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Все още не беше пуснал ръцете ми.
- Позволявала ли си на Ашър да се храни от теб преди?
Не знам какво щях да му отговоря, защото той пусна едната ми ръка. Повдигна я бавно, за да докосне брадичката ми. Знаех какво щеше да направи и не можех да го спра. Завъртя главата ми настрани и откри следите от вампирското ухапване на врата ми.
- Кога започна да споделяш кръв?
- Снощи.
Той свали ръка и аз се обърнах да го погледна. Един поглед беше достатъчен. И той, като мен, смяташе че сексът е по-малкото зло. Проблемът с по-малкото зло е че нещр друго трябва да е по-голямото зло.
- Само с Жан-Клод ли или ... - погледът му прескочи към Ашър.
- Ще говорим за това утре, Ричард, обещавам, но в този момент трябва да помогна на Ашър.
Той поклати глава.
- От Жан-Клод ли са следите на врата ти?
Въздъхнах и погледнах към пода. Насилих се да срещна погледа му, но по дяволите, нямах нито време, нито сила за това, не и точно сега.
- Не - казах.
И отново погледът му прескочи към Ашър.
- Неговите?
- Да- Как можеш да им позволиш да се хранят от теб?
- Ако не бях позволила на Ашър да се нахрани снощи, днес щеше да е или мъртъв, или обвързан с Бел Морт за остатъка от вечността. Това е една от причините да го направим.
- Знеше, че ще може да се храни от теб? - той ми се намръщи. Поклатих глава.
- Не, но Мюзет го беше поискала за Бел, защото не принадлежеше на никого. Направихме така, че да принадлежи на нас.
- На нас? - той наистина погледна първо към Майка.
- Не Майка, Жан-Клод.
Той погледна към вампира, после пак към Майка.
- Как можете да я оставите да направи това?
- Бих го нахранил и сам, ако това щеше да помогне - каза Майка. Очите на Ричард се разшириха и изразът на лицето му стана неразбиращ.
- Това не го разбирам.
Майка го погледа за секунда, после погледна мен и нещо в очите му ми подсказа, че знаеше част от нещата, които това ми струваше, които струваше на всички ни.
Ричард беше пуснал ръката ми. Всъщност дори беше отстъпил крачка назад, сякаш не искаше да е толкова близо. Държеше се, сякаш бях направила нещо нечисто. Само ако знаеше. А може би сексът изобщо нямаше да го притесни, може би целият проблем за него беше във храненето. Моите морални стандарти просто вече не бяха чак толкова ясни.
Въздъхнах и се обърнах към Жан-Клод.
- След като присъства на храненето на Ашър, той може да успее да се храни от теб, чрез мен.
Жан-Клод кимна.
- Може би.
- Ако ме докоснеш, докато докосвам Ашър и свалиш щитовете си, можем да опитаме. С двама ни заедно, мисля че ще можем да го върнем до състояние, при което и едно нормално хранене с кръв ще може да го върне към нормалното му великолепие.
- Готов съм да опитам - каза той.
Преборих нуждата да погледна към Ричард.
- Знам, че си.
Отдалечих се от двама им в посока Ашър. Исках да възстановя здравето на Ашър, но честно, беше ми писнало от всички мъже в живота ми за тази нощ.
51
Драмата с Жан-Клод се спуснахме на колене до Ашър. Той бе получил достатъчно от първата глътка, за да успее да се усмихне. Усмивката беше като далечно привидение на това, което бе той, но бях толкова облекчена да я видя, че това накара и мен да се усмихна.
С лявата си длан сграбчих ръката на Жан-Клод и поставих дясната си върху бузата на Ашър. В мига, в който го докоснах, той стана най-красивото нещр, което някога съм виждала. Нищо друго нямаше значение, освен да го докосвам. Нищо друго нямаше значение, освен Ашър. Сякаш светът се бе свел до очите му, до тялото му. Слънцето се въртеше около него, просто го знаех.
С някаква замъглена част от съзнанието си осъзнах, че Ашър не е използвал вампирски сили върху мен. Че всичко, което съм чувствала преди, е било истинско. Защото това сега бе нереално. Никога не съм изпитвала такива чувства към някого, защото това не беше любов, или дори похот, това бе обсебване. Убеденост, че ако не го докосна, ще умра. Още докато си го помислих, осъзнах, че не е вярно, но го усещах като истина. Господ да ми е на помощ, но го усещах като истина.