Огнената кралица

Тя огледа флотата си и видя, че два от големите ѝ кораби за превоз на войници също са тук, както и немалък брой мелденейци.

— Не — каза Лирна. — Пуснете котва и натоварете в една от лодките всичките парцали и дърво, от които можете да се лишите. Напоете я с катран, за да сте сигурни, че ще се вдига пушек, и я запалете. Дайте сигнал на другите кораби да направят същото.

Този път той беше достатъчно умен да не се бави и скоро лодката бе оставена да се носи по водата, изпускайки към небето висок виещ се стълб черен дим. Скоро към него се присъединиха още десетки, когато другите кораби последваха примера им.

— Хубава сигнална клада, ваше величество — похвали я Лартен с поклон.

— Благодаря. — Тя обърна пак погледа си на север. „Макар че вероятно ще привлече колкото приятели, толкова и врагове.“

Воларианците се появиха по залез. Поне сто мачти изникнаха на северния хоризонт и с всяка секунда се увеличаваха все повече. Сигналът на Лирна бе събрал още над трийсет от разпилените ѝ кораби, докато те чакаха на котва, но тя знаеше, че всяко по-нататъшно бавене ще се окаже фатално.

— Вдигнете всички платна, капитане — каза тя на Лартен. — И сигнализирайте на „Червеният сокол“ да остане от дясната ни страна. Останалите кораби да ни следват.

Лартен кимна. Оглеждаше Воларианската флота с напълно оправдан, макар и прикрит трепет.

— Посока, ваше величество?

Тя се засмя и се отправи към носа.

— Към врага, господине. С цялата възможна бързина.

Завари Алорнис да проверява усърдно машината си. Ръцете ѝ се движеха с почти неестествена бързина и сръчност.

— Някакви щети, милейди?

— Трябваше да източим водата от тръбите. И някои части имат нужда от леко нагласяне. — Алорнис вдигна един чук и почна да блъска по една медна тръба от долната страна на машината. — Но ще работи, ваше величество.

— Добре. Слизай долу. Лордовете Илтис и Бентен ще се погрижат за машината.

Алорнис дори не вдигна очи, а продължи да чука. Воларианците се приближаваха все повече. Лирна въздъхна и се обърна към Мурел.

— В каютата ми има още една ризница. Моля те, донеси я за лейди Алорнис. — Дръпна Давока настрани и заговори тихо на лонакски: — Тя не бива да пострада, сестро. Обещай ми.

— Мястото ми е до теб.

— Не и днес. — Тя стисна ръката на лоначката. — Днес тя е твоята сестра. Обещай ми.

— Толкова ли те е страх от гнева на брат ѝ?

Лирна сведе очи.

— Знаеш, че не от гнева му се страхувам.

Давока кимна неохотно, взе ризницата от Мурел и закрачи към Алорнис.

— Облечи това, малката.

Лирна отиде при лорд Норта, който строяваше бойна група на палубата — петдесет от най-добрите му бойци, снабдени с широки дървени плоскости, за да се пазят от стрели.

— Милорд, бих искала да се обърна към войниците ви.

Той се поклони и излая кратка заповед. Ротата застана мирно с едновременно тропване на ботуши. Тя огледа лицата им и се зарадва на верността и липсата на страх във всеки поглед.