Върховният повелител

Карико протегна ръце.

— Така ли се отнася Киралия към гостите си? И изморените пътешественици?

— Гостите не избиват семействата и прислугата на домакините си.

Карико се изсмя.

— Не. Независимо дали ви харесва или не, аз съм в земята ви. И искам този град. Отворете портата и ще ви позволя да живеете и да ми служите.

— Предпочитаме да умрем, отколкото да служим на такива като теб.

Сърцето на Сония подскочи, когато разпозна гласа на Лорлън.

— Това да не е един от онези, които наричат себе си „магьосници”? – изсмя се Карико. – Съжалявам. Поканата не се отнася за теб и подобните ти. Жалката ви Гилдия може да ми послужи единствено със смъртта си. – Той скръсти ръце. – Отвори портата, кралю Мерин.

— Сам си я отвори – отвърна кралят. – А ние ще видим дали Гилдията е толкова жалка, колкото твърдиш.

Карико се обърна и погледна съюзниците си.

— Виждате ли как ни посрещат? Хайде да счупим черупката и да пируваме с яйцето.

Ичаните бързо се строиха в редица и обсипаха портата с град от удари. Сери затаи дъх, когато металът започна да грее. Стотици удари се посипаха изотгоре, но всички отскачаха от бариерите на ичаните.

— Търси слабостите им, Лорлън! – изсъска Акарин. – Съсредоточи се върху един от тях!

Разнесе се звук от разкъсване и Сония подскочи. Пръстите на Акарин се бяха забили в хартиеното пано пред прозореца. Той издърпа ръката си и се вкопчи в перваза.

— Точно така! – каза той.

Когато отново погледна навън, Сония видя, че ударите на Гилдията са се съсредоточили върху един ичани. Тя затаи дъх, очаквайки останалите сачаканци да слеят бариерите си и да го защитят.

— Този човек. – Акарин посочи атакувания ичани. – Той ще е първата ни жертва.

— Ако напусне групата – додаде Сери.

Карико погледна към отслабващия си съюзник и рязко вдигна ръка. Бляскава мълния удари портата, но беше отразена от общия щит на Гилдията.

Над стените започна да се издига бял пушек. В метала се беше образувала дупка, а зад портата се кълбеше още дим.

— Сигурно са се подпалили къщите – рече мрачно Сери.

Акарин поклати глава.

— Не са още. Това е пара, не пушек. Стражниците заливат укрепленията с вода, за да не изгорят.

Усилията на защитниците изглеждаха смешни, но всяко препятствие караше ичаните да хабят силите си. Сония погледна към стената. Кралят и магьосниците бяха отстъпили встрани, по-далеч от портата.

В този миг едното крило помръдна. Сери изруга. Мощната врата потрепна и се изкриви. Разнесе се оглушително скърцане и крилото падна на земята, разкривайки система от дървени и метални укрепления. Докато стражниците бързаха да се покатерят по тях, второто крило също падна.

Карико погледна към съюзниците си.

— И те си мислят, че могат да ни спрат с това? – Той се засмя и се обърна към укрепленията.

Въздухът потрепери, после укреплението хлътна навътре, като ударено от огромен, невидим юмрук. Отекна трясъкът на чупещо се дърво и изкривен метал, и укреплението се срути.