Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Делмастро отбутна ръцете на Джийн и изпълзя по-напред, за да вижда по-добре. От раните по челото и по устните й течеше кръв.
— Мастер Нера. Добре заварили. Аз представям оцелялата страна, въпреки изгледите за противното. — Тя се усмихна и избърса кръвта над очите си. — След като завземем кораба ви, аз ще отговарям за оплячкосването му, така че не ме ядосвайте. И като го казах, кой е този кораб?
— „Земеродно рибарче“ — отвърна Нера.
— Товар и крайна цел?
— Тал Верар, с подправки, вино, терпентин и фина дървесина.
— И към това — тлъста пачка джеремитски Избавители. Не, млък, по-късно ще обясните. Богове, Равел, ти явно си имал много работа.
— Много сте права, заеби — обади се Джабрил и го тупна по гърба. — Уби в трюма четирима, сам-самичък. Яхна буре бира и падна върху единия, а останалите трябва да е избил в ръкопашен бой. — Той щракна с пръсти. — Ей така!
Локи въздъхна и усети как бузите му се сгряват. Посегна и върна малко от кръвта обратно там, където я беше забърсал.
— Е, няма да кажа, че не съм изненадана, но съм доволна — рече Делмастро. — Равел, ти не ставаш и за лодкар на рибарска лодка, но можеш да водиш отряд за превземане на абордаж, когато си поискаш. Мисля, че току-що изкупихме греховете на половин Джерем.
— Твърде сте любезна — отвърна Локи.
— Мога ли да те помоля да приведеш този кораб в ред? Да разчистите екипажа от палубата и да ги сложите под стража под бака.
— Мога. Тя ще се оправи ли, Жером?
— Удариха я и малко я раниха, но…
— И по-зле съм била — рече тя. — И по-зле съм била, и със сигурност съм си го върнала. Върви с Равел, ако желаеш.
— Аз…
— Не ме предизвиквай да те ударя. Ще се оправя.
Джийн се изправи и отиде при Локи, а той леко побутна Нера към Джабрил.
— Джабрил, би ли придружил новия ни приятел до бака, докато ние с Джером съберем останалия му екипаж?
— Ест, с удоволствие.
Локи поведе Джийн надолу по стълбите на квартердека към плетеницата от тела по средата на кораба. Още Избавители, още членове на екипажа… и петима-шестима от мъжете, които беше измъкнал преди три седмици от Обветрената скала. Чувстваше се неловко под втренчените погледи на всички оцелели. Долавяше откъслеци от разговорите им:
— … и се смееше…
— Видях го, като се качих горе. Нападна ги сам-самичък…
— Никога не съм виждал такова нещо! — Това беше Стрева, чиято лява ръка висеше счупена. — И се смееше ли смееше. Страх не знае, неговата мама!
— … боговете ви пратиха гибел, копелдаци! Така им каза. Чух го…
— Прави са, знаеш ли — прошепна Джийн. — Виждал съм те да проявяваш и храброст, и лудост, ама това… това беше…
— Пълна щуротия, в която нямаше капка храброст. Бях съвсем откачил, ясно? Щях да се насера от страх и просто не знаех какво правя.
— Но в трюма долу…
— Единия го премазах с бурето — обясни Локи. — На другите двама им резнах гърлата, докато бяха още зашеметени. Последният беше така любезен да се подхлъзне в бирата и да ме улесни. Същото, както винаги, Джийн. Никакъв воин не съм аз.
— Но сега те си мислят, че си. Изигра го.
Намериха Мал, прислонен до гротмачтата и неподвижен. Дланите му бяха сключени около меча, забит в корема му, сякаш се опитваше да го опази. Локи въздъхна.
— В момента изпитвам към всичко това смесени чувства, би могло да се каже.
Джийн коленичи и затвори очите на Мал.
— Знам за какво говориш. — Той се умълча, явно преценяваше думите си, преди да продължи. — Имаме сериозен проблем.
— Нима? Ние и проблеми? Ама какви ги приказваш?
— Тези хора са наши хора. Крадци. Несъмнено и ти го виждаш. Не можем да ги продадем на Страгос.
— Значи ще умрем.
— И двамата сме наясно, че Страгос и без това смята да ни убие.
— Колкото по-предани сме му, толкова по-близо сме до изпълняването на някаква част от нашата мисия и до истинска противоотрова — рече Локи. — Колкото повече протакаме, толкова по-голяма е възможността той да се измъкне… и ние да можем да предприемем нещо.
— Можем да предприемем нещо, като подкрепим своите. Огледай се, в името на всички богове! За да живеят, тези хора крадат, нищо друго не правят! Те — това сме ние. Заветите, според които живеем…
— Я не ми чеши на мен нотации за благонравие, майната му!