Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Тази вечер Гахалоуд ме покани на вечеря в дома си. Дъщерите му участваха в кампанията в подкрепа на Обама и ми дадоха стикери за колата ми. По-късно в кухнята Хелън, на която помагах да измие чиниите, ми каза, че не изглеждам добре.
- Не разбирам какво съм направил - обясних й аз. - Как съм могъл до такава степен да се заблудя?
- Сигурно има основателна причина, Маркъс. Знаете ли, Пери много ви вярва. Казва, че сте изключителен човек. От трийсет години го познавам и не съм го чувала да използва това определение за когото и да било. Сигурна съм, че не сте направили нищо лошо и че има разумно обяснение на нещата.
През тази нощ с Гахалоуд се затворихме в кабинета му и в продължение на дълги часове проучвахме ръкописа, оставен ми от Хари. Така открих чудесния роман „Чайките на Орора“, в който той разказваше историята си с Нола. Нямаше никаква дата, но прецених, че е написал тази книга след „Произходът на злото“. Защото, ако първата бе посветил на невъзможната и неосъществена любов, в „Чайките па Орора“ разказваше как Нола го е вдъхновявала, как никога не е спряла да вярва в него и го е насърчавала, превръщайки го в големия писател, какъвто бе станал. И в края на романа Нола не умира. Няколко месеца след успеха на книгата му главният герой, наречен Хари, забогатява и изчезва - отива в Канада, където в една красива къща на брега на езеро го очаква неговата Нола.
В два часа през нощта Гахалоуд направи кафе и ме попита:
- Всъщност какво се опитва да ни каже с книгата си?
- Представя си своя живот, ако Нола не беше мъртва - отвърнах. Тази книга е раят на писателите.
- Раят на писателите? Това пък какво е?
Това е, когато умението да пишеш се обърне срещу теб. Вече не знаеш дали героите ти съществуват в главата ти, или в реалността.
- И с какво ни помага това?
- Нямам представа. Никаква. Книгата е много хубава, а той никога не я е издал. Защо я е държал в чекмеджето?
Гахалоуд сви рамене.
- Може би не се е осмелявал да я издаде, защото разказва за изчезнало момиче - каза той.
- Може би. Но в „Произходът на злото“ също говори за Нола и това не му е попречило да предложи романа на издателите. И защо ми пише: Истината е в тази книга? Истината за кое? За Нола? Какво иска да каже? Че Нола не е мъртва и живее в дървена колиба?
- Това би било безсмислено - отсъди Гахалоуд. Изследванията бяха категорични - откритият скелет е нейният.
- Какво тогава?
- Тогава не напредваме особено, писателче.
На другата сутрин Дениз ми телефонира, за да ми каже, че някаква жена се обадила в „Шмид и Хансън“ и я насочили към нея.
- Искаше да говори с вас - обясни ми Дениз. - Настоя, че било важно.
- Важно ли? За какво се отнася?
- Каза, че в Орора е била в един клас с Нола Келерган. И че Нола й е разказвала за майка си.
*
Кеймбридж, Масачусетс, събота, 25 октомври 2008 г.
Тя фигурираше в годишника за 1975-а на гимназията в Орора под името Стефани Хендорф. Снимката й беше две снимки преди тази на Нола. Ърни Пинкас не бе открил следите й. Тъй като съпругът й беше от полски произход, сега се наричаше Стефани Ларжиняк и живееше в богатска къща в Кеймбридж, бостънското луксозно предградие. Там отидохме с Гахалоуд на 25 октомври 2008-а. Жената беше на четирийсет и осем години, на колкото щеше да е Нола сега. Хубава жена, с два брака и три деца, тя бе преподавала история на изкуството в Харвард и в момента управляваше собствена картинна галерия. Бе отраснала в Орора и учила в един клас с Нола, Нанси Хатауей и някои други, с които се бях срещал по време на разследването си. Като я слушах да се връща към миналото си, си мислех, че е от оцелелите. Че имаме, от една страна, Нола, убита на петнайсетгодишна възраст, и от друга, Стефани, получила правото да живее, да отвори картинна галерия и дори да се омъжи два пъти.
На ниската масичка в дневната тя бе подредила няколко снимки от младежките си години.
- Следя случая от самото начало - обясни ни. - Спомням си деня, в който Нола изчезна, всичко си спомням, предполагам, като останалите момичета на моята възраст, които по онова време живееха в Орора. Каква история... Много харесах книгата ви, господин Голдман. Толкова добре сте описали Нола. Благодарение на вас сякаш отново съм с нея. Наистина ли ще правят филм?
- От „Уорнър Брадърс“ искат да купят правата - отвърнах.
Тя ни показа снимките - бяха от годишен празник, на който присъстваше и Нола, годината беше 1973-та. После подзе:
- С Нола бяхме много близки. Всички в Орора я обичаха. Несъмнено защото с баща си бяха затрогваща двойка - любезният пастор и преданата му дъщеря, винаги усмихнати, никога намръщени. Спомням си, че когато капризничех, мама ми казваше: „Вземай пример от малката Нола! Горката, Бог й е отнел майката и въпреки това тя е винаги мила и признателна“.