Хюрем. Московската наложница

Всички присъстващи бяха останали със зяпнали усти от слисване.

— Амин — нададоха се гласове.

Знаменателни събития се рояха едно подир друго. Първо падишахът кръсти син от наложница на името на баща си. Възвеличи детето, като изброи имената на дядовците му. На всичкото отгоре спомена и името ма бащата на наложницата, наричайки го „дядо на принца ми…“. При това отец… Присъстващите се споглеждаха уплашено. Дали не им се беше причуло? Не, не беше. Всичко се беше случило точно така. Някои си помислиха, че дори и Хафса султан беше удивена.

Честно казано, събитията наистина надхвърлиха очакванията и на валиде султан. С доволна усмивка тя седеше до главата на Хюрем и гледаше с отнесен поглед. Не беше възможно да се прочете какво минава през ума на възрастната жена. Освен че споделяше щастието на сина си, си мислеше и за Гюлбахар. Вярно, обичаше Хюрем и децата ѝ. Особено мъничкото момиченце, което грееше като светулка. Така бяха свикнали с господството на мъжете, че бяха забравили, че и момичетата заслужават също толкова обич. А хубавата Михримах печелеше любовта на всички. Дори беше започнала да казва „баба“. Хафса султан оприличаваше нослето и очите на момиченцето на своите. Принц Мехмед беше наполовина на баща си, наполовина на майка си. Но Мустафа бе първият ѝ внук, първата ѝ любов. Неговото място беше по-специално. Обичаше го по по-различен начин.

Хафса султан си помисли за клетата Махидевран Гюлбахар, несретна жертва на гнева си, до какво я доведе едната ревност!

Беше пределно ясно, че Сюлейман напълно бе зачеркнал Гюлбахар. За нея вече нямаше надежда. Можеше да се върне в двореца единствено ако тронът се паднеше на Мустафа. Но дали първият принц щеше да дочака този ден? Вярно, обявявайки го за престолонаследник, Сюлейман бе показал, че ще се придържа към правото, справедливостта и обичаите, но тогава Мустафа имаше един съперник, а сега станаха двама. Докато възрастната жена мислеше какво може да се случи, потръпна от тревога, но успя да я прикрие.

— Веднага да бъдат повикани мюфтиите и ходжите — провикна се Сюлейман, чийто глас преливаше от щастие. — Прочетете молитва на ухото на принца и му дайте името. Разпратете глашатаи и вестоносци. Оповестете на войниците и поданиците ми, че принц Селим хан ни е дарил с честта да се появи на бял свят. Раздайте халва и шербети. Прочетете молитви за благоденствието на принца ни.