Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тя ме помоли да седна до нея и ми каза да не правя никакви глупости, които биха я наскърбили, защото ме обича.
— За да бъдете сигурен, приемете един залог за моята нежност!
Предложи ми красивата си уста и аз притиснах устните си. Хвърлих се в краката й, с очи мокри от сълзи на нежност и благодарност и извиках, че ще разкрия тайната си. Казах й какво съм направил с нейните коси, а тя отговори с шеговит тон, че аз съм бил най-престъпният от всички хора, които тя е срещала досега. При тези думи аз станах и си излязох.
Силно зарадван, смятах, че щастието не може да бъде много далеч и го очаквах, чезнейки всеки ден. Но тя ме разочарова, като ми каза веднъж:
— Приятелю, нашата любов е като невръстно дете, което настоява на своето, но дългът ни налага да го укротим. Можем да бъдем щастливи и така, без да отиваме по-нататък.
С болка в душата си се подчиних, приготвяйки се да понеса нови мъчения. Но вярвах вече съвсем сигурно, че моята хубавица не би могла за дълго да противодействува на своята природа.
Един ден при нас дойде господин Д. Р. Отидохме да се разходим в градината. При вида на цъфналите рози госпожа Ф. се възхити и пожела да си откъсне от тях. Когато отиде към един храст, от който се виждаха кървавочервени цветове и посегна да ги откъсне, един от долните клони на храста я одраска по крака. Госпожа Ф. възкликна. За голямо мое учудване, от раната потече обилна кръв. Господин Д. Р. превърза наранения крак с носната си кърпа. Аз изтичах до къщата и повиках слугите на помощ. Те донесоха една носилка, положиха госпожа Ф. на нея и я отведоха в къщи. Когато камериерката й я разсъблече и сложи в леглото, аз влязох и останах до него. Като разбраха за случилото се, започнаха да идват много гости, така че не можех да остана сам с нея. Всяка вечер идваше господин Д. Р. и оставаше до късно.
Един стар ескулап идваше всяка сутрин на разсъмване, за да я превързва, при което присъствуваше само нейната слугиня. Аз, отивах винаги по пижама в стаята на слугинята, за да се осведомя пръв как се чувствува моята богиня.
Една сутрин слугинята дойде при мен, тъкмо когато докторът превързваше госпожа Ф., и ми каза да вляза.
— Вижте, моля, дали кракът ми не е вече така червен.
— За да мога да кажа това, уважаема госпожо, трябва да съм го видял вчера.
— Имате право. Имам болки и се страхувам, че ще се яви и червен вятър.
Лекарят беше зает с приготвянето на компрес и понеже слугинята беше излязла, аз попитах дали чувствува твърдост в прасеца на крака и дали червенината се увеличава. Естествено, съпроводих този въпрос с преглед с ръце и очи. Не видях никаква червенина и не почувствувах никаква твърдост, но… и нежната болна побърза да се покрие, смеейки се, като ми позволи да си взема една нежна целувка, на чиято сладост не бях се наслаждавал вече от четири дни. Любовна лудост, вълшебна ярост! От нейните устни преместих целувката върху раната й. В този момент бях убеден, че това трябваше да бъде най-доброто лекарство и не бих я пуснал, ако влизането на слугинята не ме принуди да престана.
Когато бях сам с нея, аз я заклех, разпалван от страст, да ощастливи поне очите ми.
— Чувствувам се унизен, когато си помисля, че щастието, на което току-що се насладих, беше само една кражба!
— Как се лъжете!
На следната сутрин, щом лекарят си отиде, тя ме помоли да й оправя възглавниците. Аз го сторих моментално. И като че ли искаше да ми облекчи тази приятна работа, тя отмахна завивката и се подпря на ръцете си. Така ме улесни да видя множество прелести, от които се опиваха очите ми. Удължих работата си, но тя ме упрекна, че съм много бавен.
Когато свърших, не можех повече. Отпуснах се срещу нея на едно кресло и се задълбочих в един вид благоговение. Наблюдавах това възхитително същество, което привидно съвсем неподправено ми доставяше наслада, без обаче да достигна никога до целта.
— За какво мислите? — попита тя.
— За висшето щастие, с което ме дарихте.
— Вие сте ужасен човек.
— Не, аз не съм ужасен, но тъй като ме обичате, то не трябва да се изчервявате заради това, че сте била милостива. Помислете. Аз ви обичам страстно и не бива да вярвам, че тази прелестна гледка ми се е разкрила само поради изненадване. Защото, ако я дължах само на случая, то би трябвало да призная сам на себе си, че всеки друг на моето място би могъл да получи подобно щастие, а тази мисъл би била непоносима мъка за мен. Оставете ме да ви дължа блажената благодарност, задето сте ме научили тази сутрин, как едно-единствено от моите сетива да ме направи щастлив. Можете ли да се сърдите на моите очи?