Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Утешително ли, сър? — попита Амара.
Тихият и уморен глас на Гай дойде от тъмнината:
— По всеобщо мнение младият Бренсис е много надарен призовател на фурии — а днес аз направих достатъчно, за да се сражавам и с него.
— Сър? — попита Амара.
— Несъмнено — обади се Бърнард, а гласът му беше напрегнат, — след убийството на толкова много хора, още един…
Гай промърмори нещо и един от прожекторите започна да излъчва едва забележимо количество светлина, която беше достатъчна, за да може Амара смътно да види Първия лорд като неясен, висок силует, стоящ над един от падналите Безсмъртни.
— Това — промърмори той, — това не бяха хора. Хората имат воля, добри ми графе. Хората имат избор.
Погледът му се премести към Амара за момент и се задържа достатъчно дълго, за да придаде по-голяма значимост на последните му думи.
— Калар е дресирал тези същества още от раждането им, оковал ги е в тези проклети нашийници — продължи Гай. — Отнел им е волята, отнел им е възможността за избор. Хората, които са можели да бъдат, са умрели много преди тази вечер. Това тук бяха животни.
— Това, което той е направил, е ужасно, но не мога да направя нищо по въпроса, макар да ми се иска да е направил същото и с повечето си легионери. Днес това значително опрости всичко за нас — гласът на Първия лорд стана по-твърд, по-оживен. — Ще го приемем за късмет, че всички нашийници на Калар бяха направени в една партида.
Амара примигна изненадано.
— Искате да кажете… Безсмъртните биха могли…
— Да ме убият? — попита Гай. Той сви рамене. — Възможно е. В известен смисъл аз не съм по-могъщ от всеки друг Върховен лорд.
Амара отново примигна.
— Но, сър… това, което току-що видях…
— Човек няма нужда да е всемогъщ, за да победи всичките си врагове, при условие че този човек може да намери път в умовете им.
Той леко се усмихна.
— Наистина, аз имам способи, с които бих могъл да ги убия всички, но случват се и инциденти, а абсолютните числа биха могли да се обърнат срещу мен, точно както се обърнаха срещу моя… — гласът му се прекърши.
Той затвори очи, прочисти гърлото си и изхриптя.
— Моя син.
Амара запази мълчание и само гледаше лицето на Гай. Дори неговият самоконтрол не можеше да скрие болката, която се появи на лицето му, и Амара неочаквано изпита състрадание към стареца.
Гай рязко тръсна глава и се насочи към Амара и Бърнард. Той сложи едната си ръка на рамото й, а другата — върху рамото на Бърнард. Бърнард изсъска от болка, а след това пукота на наместеното рамо изтръгна приглушено проклятие от гърлото му.
— Така — промърмори Гай. — Опитайте се да го раздвижите.
Бърнард се подчини и бавно раздвижи раненото си рамо.
— Наболява — каза той след кратка пауза. — Но ще върши работа, сър.
Гай кимна и нежно стисна рамото на Амара. От това просто докосване в нея сякаш нахлу поток от облекчение и енергия и отнесе умората. Тя затрепери от приятното усещане, което остана, когато болката и изтощението изчезнаха.
— Вижте там — прошепна Гай и кимна на изток.
Амара погледна. Десетки, дори стотици ленти зелена светлина проблясваха в небето, започвайки от земята по колебаещи се линии, които приличаха на светещ дим. Те висяха на миля една от друга като обикновена мрежа.
— Защитните фурии на Калар — промърмори Гай. — Той знае къде съм. И смея да предположа, че е разбрал каква е целта ми. В момента Калар събира всеки рицар на негово подчинение и заповядва на всеки легионер в своите войски да ни спре, така че ни остава малко време.
Амара кимна в съгласие.
— Какво искате да направим?
Гай погледна назад и напред, между тях.
— Пазете ми гърба. Ще бъде невероятно гадно, ако се окаже, че ви накарах да минете целия този път само за да получите стрела в бъбреците, когато вече сме на финалната права.
Барабани загърмяха от далечната страна на прохода. Нисък стон се понесе над скалите — слаб, басов предвестник на маршова легионерска песен, която би трябвало да последва скоро.
— Сър — предупреди Бърнард. — Не съм сигурен, че мога да направя нещо срещу такава тълпа.
— Силите му са пръснати на голяма територия. Той има далеч по-малко рицари и легионери под ръка, отколкото му се иска — каза Гай. — Което означава, че с малко хитрост ще имаме шанс, нали така?