Гаснещ зрак [bg]

Както се полагаше за новото му положение, Сагандер вече разполагаше с талига и паж, който да се разправя с мулето, което правеше пътуването до лагера отвъд Нерет Сор далеч не толкова мъчително. С притъпени от горчивите масла от д’баянг болежки, сега Сагандер се полюшваше в подплатената седалка, която си бе нагласил в талигата, изпънал единствения си крак като призрака на другия, и гледаше черния път, лъкатушещ зад него.

Горе на хълма крепостта изглеждаше странно неуравновесена, след като източното ѝ крило блестеше ослепително ярко, сякаш слънцето бе проляло драгоценна сълза и тя все още гореше над камъните. Чистотата на тази светлина щипеше очите му, зачервени и отслабнали. Това изглеждаше нечестно. Погледна ръцете си, видя алабастровото им съвършенство, доколкото човек можеше да нарече такива изкривени, сбръчкани издатъци съвършени. А щом смъкнеше всичките си дрехи, бледият цвят на благословията на Светлината властваше над цялото му тяло.

„Освен крака, който никой друг не вижда, разбира се. Той, приятели, си остава черен като оникс. И така ще бъде, до деня, в който моята мъст не бъде удовлетворена. Драконъс, крий незаконния си син — един ден той ще се върне и аз ще го чакам. Колкото до теб, е, държа на клетвата си. Ще стоя над твоя труп.“

Камшикът на момчето изплющя по задника на мулето и стресна Сагандер.

„Това щеше да ми послужи по-добре от собствената ми ръка в деня, в който наказах Аратан за непочитанието му. Ужилване по бузата, един червен оток, който да му напомня, може би дори белег. Драконъс нямаше да ме укори за това. Един наставник трябва да налага дисциплина. Според закона, ако ръката ми не го е докоснала… но не, той е копеле, чийто собствен баща го отхвърли! Никакво гледане в очите между тях двамата! Бях в правото си!“

В ума му имаше един съд, с балкони, претъпкани с учени — съперници, врагове, подлеци — и съдии, наредени зад дълга скамейка. А в кръг, извън всички тях, виждаше тълпа хора, струпани рамо до рамо, лица, които познаваше добре. Много от тях бяха от детството му, събиране на мъчители и побойници, и приятели, които бяха предали доверието му. Виждаше киселите лица на жестоки наставници, все още стискащи пръчките си. Пред тази изпълнена с омраза презрителна тълпа Сагандер стоеше на платформата на говорителя и в царството на въображението си говореше с изумително красноречие, с естествената дарба на оратор. Редеше защитната си реч за действията си, трупаше проклетите подробности от насилието, което го бе сполетяло тогава.

А когато се доближи до последната си фраза, видя как лицата на множеството, във всички посоки, са се преобразили от думите му: всички се бяха засрамили от предишните си престъпления, от жестоките си пренебрежения, от безкрайния низ от рани, за всяка от които бяха придонесли. Видя и как суровият поглед на съдиите бавно, неумолимо се измести към Драконъс и Аратан, които седяха в килията на обвинените.