Кралица на въздух и мрак [bg]

Имаше милион неща, които Ема искаше да каже. Обеща, че няма да го направиш, и би било ужасно, трептеше на върха на езика й. Спомни си моралната сигурност, която бе изпитала, когато Джулиън за първи път й каза, че кралицата го бе изкушила с тази възможност.

Ала след смъртта на Ливи беше трудно да изпитва морална сигурност по отношение на каквото и да било.

— Помолих да ми направи онази магия, защото бях ужасен — продължи Джулиън. — Представях си как се превръщаме в чудовища. Как унищожаваме всичко, което обичаме. Кръвта на Ливи все още беше под ноктите ми. — Гласът му потрепери. — Има обаче и друго, от което се страхувам също толкова, и ето защо гласът на кралицата отеква в главата ми. — Ема го гледаше, чакайки го да продължи. — Ти си единствената, която съм обичал по този начин, и знам, че ще си единствената, която някога ще обичам. Без теб не съм себе си. Разтвориш ли веднъж боя във вода, не можеш да я извадиш обратно. С теб е същото. Не мога да те извадя от себе си. Това означава да изтръгна сърцето си, а не се харесвам без сърце. Вече го знам.

— Джулиън — прошепна Ема.

— Няма да го направя — каза той. — Няма да използвам Меча. Няма да причиня другиму болка като онази, която изпитах аз. Но ако се приберем у дома заедно с Меча, мисля, че ще трябва да поискаме да направим размяна с инквизитора. Меча срещу изгнание. Не мисля, че имаме друг избор.

— Истинско изгнание? Ще ни разделят от децата, ще те разделят…

— Знам. Имаше време, когато вярвах, че не би могло да съществува нищо по-ужасно. Ала сега осъзнавам, че съм грешал. Държах Ливи, докато тя издъхваше, и това беше по-ужасно. Случилото се с Ливи тук, да изгуби всички ни, е невъобразимо по-ужасно. Запитах се дали бих предпочел да преживея онова, което преживя Марк, да бъде откъснат от семейството си, но да мисли, че те са добре и щастливи… или онова, което е преживяла Ливи, знаеща, че братята и сестрите й са мъртви. Няма никакво съмнение. Бих предпочел те да са живи и в безопасност дори ако не мога да бъда с тях.

— Не знам, Джулиън…

Изражението му беше неприкрито уязвимо.

— Освен ако ти вече не изпитваш същото към мен. Не бих те винил, ако си престанала да ме обичаш, докато бях под въздействието на магията.

— Предполагам, че това би решило проблемите ни — каза Ема, без да се замисли.

Джулиън потръпна и тя полази по леглото към него. Коленичи в средата на покривката и протегна ръка, за да го докосне по рамото. Той обърна глава, за да я погледне, потрепервайки леко, сякаш гледаше слънцето.

— Джулиън — рече Ема. — Бях ти сърдита. Ти ми липсваше. Но не престанах да те обичам. — Тя прокара леко опакото на ръката си по бузата му. — Докато ти си жив и аз съм жива, ще те обичам.