Кралица на въздух и мрак [bg]

21

Звезда не милва с поглед свят

Даяна слезе призори и потропа на вратата им. Ема се събуди недоспала, с разрошена коса и подути устни. Обърна се и откри Джулиън да лежи на една страна, напълно облечен в черна риза с дълъг ръкав и тъмнозелен панталон. Изглеждаше така, сякаш току-що беше взел душ. Косата му беше прекалено мокра, за да е къдрава, устата му имаше вкус на паста за зъби, когато се наведе, за да я целуне. Беше ли спал изобщо?

Тя се отправи със залитане към банята, за да се изкъпе и облече. С всяка дреха, която навличаше, увеличаваше очакването, което я събуждаше по-сигурно, отколкото каквито и да било дози кофеин или захар биха могли. Риза с дълъг ръкав. Плътно елече. Панталон от груб, здрав плат. Високи обувки с дебели подметки. Ками и чигирики25 в колана й, метателни звезди в джобовете, дълъг меч в ножница на гърба. Прибра косата си на плитка и с известна неохота си избра пистолет и го пъхна в кобура на кръста си.

— Готова съм — оповести.

Джулиън, който се облягаше на стената до вратата, протегнал пред себе си обутия си във висока обувка крак, отметна кичур коса от очите си.

— Аз съм готов от часове.

Ема го замери с една възглавница.

Хубаво бе отново да се закачат както преди, помисли си, докато поемаха надолу. Странно как хуморът и способността да се шегуваш бяха свързани с емоциите. Онзи Джулиън, който не чувстваше нищо, беше Джулиън, чийто хумор беше мрачен и горчив.

Столовата беше препълнена и миришеше на кафе. Върколаци, вампири и някогашни ловци на сенки бяха насядали край дълги маси и се хранеха от очукани, разнородни съдове. Беше странно сплотена картина, помисли си Ема. Не можеше да си представи ситуация в техния свят, в която голяма група ловци на сенки и долноземци биха седнали, за да похапнат непринудено заедно. Може би членовете на Долноземско-нефилимския съюз на Алек и Магнус се хранеха заедно, но тя трябваше да признае, че знае срамно малко за тях.

— Здравейте.

Беше Мая, дошла да ги заведе до дълга маса, край която седяха Бат и Камерън. Две купички овесена каша и две чаши с кафе вече ги чакаха. Ема изгледа сърдито кафето, докато се настаняваше. Дори в Туле всички приемаха за даденост, че пие кафе.

— Яжте — каза Мая, докато сядаше до Бат. — Всички ще имаме нужда от енергия.

— Къде е Ливи? — попита Джулиън, докато лапваше малко овесена каша.

— Ето я там. — Камерън посочи с лъжицата си. — Потушава пожари, както винаги.

Ема опита овесената каша. Имаше вкус на сготвена хартия.

— Вземи. — Мая й подаде малка очукана купичка. — Канела. Пооправя вкуса й.

Докато поемаше купичката, Ема забеляза, че върху ръката й имаше и други татуировки освен лилията — стрела, син пламък и листо от градински чай.

— Означават ли нещо? — попита тя. Джулиън си бъбреше с Камерън, нещо, което Ема не можеше да си представи да се случи в техния свят. Мъничко бе учудена, че се случваше и тук. — Татуировките ти имам предвид.