Кралица на въздух и мрак [bg]

Пръстите му се плъзнаха надолу, откопчавайки още едно копче, разкривайки извивката на гърдите й. Зениците му се разшириха, потъмняха.

Имаше нещо еретично в това, нещо, носещо тръпката на абсолютно забраненото. Думите на парабатайската церемония не биваше да изразяват желание. И все пак всяка дума потреперваше през нервните окончания на Ема, сякаш ангелски крила докосваха кожата й.

Тя посегна към ризата му и я свали през главата му. Прокара ръце по гърдите му, надолу към извивката на кръста, набраздените мускули на корема му. Проследи всеки белег.

— Гдето останеш и аз ще остана.

Пръстите му откриха още едно копче и още едно. Ризата прошумоля и се отвори. Много бавно той я смъкна от раменете й и я остави да се плъзне по ръцете й. Очите му бяха ненаситни, ала ръцете му бяха нежни. Помилва голите й рамене и се наведе, за да целуне местата, които падналата риза беше разкрила, прокарвайки пътечка между гърдите й, докато тя се изви назад в ръцете му.

— Твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог — промълви той до кожата й.

Ема политна назад, повличайки го със себе си. Тежестта му я притисна към мекотата на леглото. Той пъхна ръце под тялото й и я целуна, бавно и продължително. Тя прокара пръсти през косата му, както обичаше да прави открай време, усещайки как копринените къдрици гъделичкат дланите й.

Свалиха дрехите си, без да бързат. Всяко ново късче разголена кожа беше повод за друго благоговейно докосване, друга бавна целувка.

— Гдето умреш ти и аз ще умра — прошепна Джулиън до устата й.

Ема разкопча дънките му и той ги изрита настрани. Усещаше, че е корав до нея, ала не бързаха за никъде: пръстите му проследиха извивките й, възвишенията и спадовете на тялото й, сякаш с всяко докосване на ръцете си той я рисуваше в злато и слонова кост.

Тя обви крака около него, за да го задържи близо до себе си. Устните му се плъзнаха по бузата, по косата й, докато той се движеше в нея. Погледът му нито за миг не се откъсваше от нейния, понасяйки и двамата нагоре. Издигнаха се като един, в огън и искри, всеки миг беше по-ярък от предишния, а когато най-сетне се откъснаха и паднаха заедно, около тях се посипа дъжд от златни звезди.

Когато всичко свърши, Ема се сгуши в Джулиън, останала без дъх. Зачервен, влажен от пот, той улови шепа от косата й и я уви около пръстите си.

— Ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от теб, Ема — каза и притисна устни до кичурите.

Ема затвори очи и прошепна:

— Джулиън. Джулиън. Ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от теб.