Кралица на въздух и мрак [bg]

— Предложи ни къща в Бел Еър — отвърна Ема и Даяна изцъка с език.

— Тузарско място. Самият Себастиан живее в Бел Еър, както и фаворитите му сред Помрачените. Крепостният ров го предпазва.

— Онзи, който е направен от гигантски кости? — попита Джулиън.

— Да, същият.

Бяха стигнали до кабинета на Ливи. Даяна бутна вратата с хълбок и ги въведе вътре.

По някаква причина Джулиън си бе мислил, че ще заварят Ливи сама, чакаща ги да се върнат, ала не беше така. Тя стоеше до една от дългите чертожни маси заедно с Бат и Мая и изучаваше карта на Лос Анджелис. Камерън крачеше напред-назад из стаята.

Когато вратата се отвори, Ливи вдигна глава и по лицето й се разля облекчение. За миг Джулиън сякаш гледаше малката Ливи на брега, хваната в плен от прилива върху една скала, със същото изражение на отчаяно облекчение върху лицето, когато той дойде, за да я вземе на ръце и да я отнесе обратно на брега.

Ала тази Ливи не беше същото малко момиченце. Изобщо не беше малко момиченце и бързо прикри облекченото си изражение.

— Радвам се, че се върнахте — каза. — Какво стана?

Джулиън им разказа за срещата с Теса (пропускайки за момента това, че ги беше помолила да убият Себастиан), докато Ема отиде при кафе машината в ъгъла и напълни две чаши с горещо кафе. Беше горчиво, черно и щипеше, когато го преглътна.

— Май ти дължа пет хилядарки — подхвърли Камерън на Ливи, когато Джулиън приключи с разказа си. — Не вярвах, че Теса все още е жива, още по-малко пък че би могла да ни вкара в Града на тишината.

— Това е страхотна новина — каза Мая. Беше се облегнала на ръба на масата с картата, обвила небрежно ръка около лакътя на другата, и Джулиън зърна татуировка с лилия върху кожата й. — Трябва да започнем да обсъждаме стратегии. Да разпределим групи. Някои ще обикалят входа на Града на тишината, други ще бъдат снайперисти, трети ще охраняват магьосницата, четвърти…

— Имаме и лоша новина — прекъсна я Джулиън. — На връщане от плажа ни спряха на един пункт за проверка. Себастиан искаше да ни види.

Ливи се напрегна.

— Какво? Защо?

— Взе ни за помрачените ни версии. Ема и Джулиън от този свят — обясни Ема.

— Научил е, че правите нещо тук — каза Джулиън. — Дори знае името ти, Ливи.

Възцари се миг мрачно мълчание.

— Казах й да си измисли прякор като Маскирания отмъстител, но кой да ме чуе — подхвърли Бат с насилена усмивка.

— А — каза Ема, — смеем се в лицето на опасността. Одобрявам.

Ливи стисна основата на носа си.

— Това означава, че не бива да губим никакво време. Можете ли да се свържете с Теса?

— Сега, когато знаем къде е, всеки би могъл да вземе назаем мотоциклета ми и да отнесе съобщение — каза Даяна. — Няма проблем.