Кралица на въздух и мрак [bg]

И Ема наистина видя. Мъглата в Туле беше като всичко друго в Туле: изненадващо ужасна.

Излязоха от „Брадбъри“ в малка групичка: Ема, Джулиън, Ливи, Камерън, Бат, Мая, Дивя, Раян и още неколцина бунтовници, които Ема не познаваше по име. Мъглата ги блъсна като стена. Гъсти валма се надигаха от земята като колони и се рееха във въздуха, превръщайки всичко на разстояние от повече от няколко крачки в размазано петно. Миришеше на изгорено, като пушека от голям пожар.

— Ще накара очите и гърлото ви да запарят, но не е опасна — каза Ливи, след като се разделиха на по-малки отряди и се пръснаха по „Бродуей“. — Кофти за снайперистите обаче. Никаква видимост.

Вървеше пред Ема и Джулиън в канавката край тротоара, а те я следваха, защото очевидно знаеше къде отива. Мъглата задушаваше мътната светлина на умиращото слънце почти напълно. Ливи беше извадила фенер и насочи лъча му към пелената пред тях.

— Поне няма да има коли. Понякога Помрачените се опитват да те прегазят, ако решат, че си незаклет. Никой обаче не шофира в мъглата.

— Някога вали ли изобщо? — попита Ема.

— Вярвай ми — отвърна Ливи, — не искаш да бъдеш тук, когато вали.

Тонът й говореше, че ще е по-добре Ема да не задава повече въпроси и че вероятно тук валяха ножове или жаби, болни от бяс.

Бялата мъгла като че ли удавяше и всички звуци и те крачеха безшумно в нея, следвайки лъча от фенера на Ливи. Джулиън изглеждаше потънал в мисли. Ливи погледна първо към него, а после към Ема.

— Има нещо, което искам да вземеш — каза тя толкова тихо, че Ема трябваше да се приведе към нея, за да я чуе. — Писмо, което написах за Тай.

Тя пъхна един плик в ръката на Ема, която го прибра във вътрешния си джоб, хвърляйки поглед върху името, надраскано отгоре му. Тиберий.

— Окей. — Ема погледна право напред. — Но ако няма да дойдеш с нас през Портала, трябва да кажеш на Джулиън.

— Порталът не е наистина сигурен, нали? — меко каза Ливи.

— Ще се приберем — заяви Ема. — Все някак.