Драконите на сломеното слънце [bg]

— Малката невестулка — произнесе Джена, загледана към празното място на пода до вратата, където само допреди секунда се бе намирал кендерът. — Значи през цялото време устройството е било в него.

— Богове! — възкликна Палин. — Какво направих?

— За малко да го накараш да изхвърли овесената каша, ето какво — отвърна тя. — Което си е цяло постижение, имайки предвид, че говорим за кендер. Не мога да го виня — допълни, като търкаше енергично в една кърпа осаждените си ръце. — Ако и на мен ми изкрещиш по този начин, сигурно също ще си плюя на петите.

— Не съм чудовище — защити се раздразнено магьосникът. — Просто се страхувам! Признавам го. — Той притисна ръка към сърцето си. — Страхът е тук и е по-ужасен от всичко, което някога съм изпитвал, дори и в сравнение с този в дните на затворничеството ми. Джена, послушай ме, нещо странно се е случило със света и аз не разбирам какво е то! — Той сви юмруци. — А кендерът е в основата на всичко. Сигурен съм!

— Щом е така, най-добре веднага да го намерим — произнесе с практичен тон Джена. — Къде смяташ би отишъл? Не и назад във времето?

— Ако е така, никога няма да го открием. Но не мисля, че би го направил — каза замислено Палин. — Няма да се върне назад, понеже ще се озове точно там, където най-малко иска — под крака на гиганта. Вярвам, че още е в настоящето. Но къде?

— При някой, който да го защити от теб? — предложи без заобикалки господарката.

— Златна Луна — сети се Палин. — Тъкмо преди малко спомена колко много иска да я види. Или Лорана. Но вече се видя с нея. Ако познавам добре Тас, ми се струва, че много би му се искало да преживее още някое приключение. Ще отпътувам за Цитаделата на светлината. И бездруго искам да обсъдя откритието си със Златна Луна.

— Ще ти заема един от магическите си пръстени, за да вземеш разстоянието по-бързо — каза Джена. — Междувременно ще изпратя съобщение на Лорана, в което ще я помоля, ако кендерът се появи на прага й, да го задържи възможно най-дълго.

Палин взе пръстена.

— Предупреди я и да бъде внимателна в думите и действията си — произнесе тревожно. — Струва ми се, че в дома й има предател. Или е това, или Рицарите на Нерака са намерили начин да я шпионират. Би ли… — Той замълча и преглътна. — Би ли минала през Странноприемницата, за да предадеш на Ъша, че… че…