Драконите на сломеното слънце [bg]

Той погледна разкаяно и загрижено Палин.

— Какво има? Моя ли е вината? Ако е моя, не исках да стане така.

Очите на магьосника блеснаха:

— Твоя ли е вината? — извика дрезгаво. Отхвърли одеялата и се изправи в седнало положение. — Да, твоя е!

— Палин, успокой се — произнесе обезпокоено Джена. — Отново ще се разболееш. Кажи ми какво видя.

— Ще ти кажа какво видях, Джена — отвърна безизразно магьосникът. — Нищо. Абсолютно нищо!

— Не разбирам.

— Нито пък аз — въздъхна той. Съсредоточи се, опитвайки да събере мислите си. — Започнах да се връщам назад във времето и времето приличаше на огромен пергаментов свитък, който се развиваше пред мен. Видях всичко от случилото се в Петата епоха. Видях идването на великите дракони. Видях драконовата чистка. Видях построяването на Цитаделата. Издигането на щита над Силванести. Освещаването на Гробницата на Последните герои. Видях поражението на Хаос. И там свършва всичко. Или започва.

— Свършва? Започва? — повтори объркано Джена. — Но това не може да бъде, Палин. Ами Четвъртата епоха? Войната на Копието? Катастрофата?

— Изчезнали. До едно. Намирах се сред ефира и наблюдавах битката с Хаос, но когато се помъчих да надникна отвъд нея, когато погледнах към бъдещето, там имаше единствено мрак. Направих крачка напред и… — Той потръпна. — Пропаднах в този мрак. Празнота, където нито грее, нито някога е гряла светлина. Тъмнина, която е вечна, безкрайна. Имах чувството, че ще продължа да падам цели векове, додето смъртта не ме вземе, а трупът ми щеше да продължи да пада…

— Но ако това е истина, какво може да означава — попита замислено Джена.

— Ще ти кажа — отговори остро той. Той посочи Тасълхоф: — Виновен е Тас. Всичко е по негова вина.

— Защо? Какво общо има той?

— Защото не е умрял! — просъска през стиснати зъби Палин. — Не е мъртъв и това е променило историята! Бъдещето, което преди това е видял, е било бъдеще, в което той е умрял, а ние сме победили Хаос. Но той е жив! Ние не победихме Хаос. Бащата на Всичко и Нищо прогони своите деца, боговете, а крайният резултат от това са последните четиридесет мъчителни години на разруха и робство!

Джена се вгледа в Тас. Палин също го гледаше, и този път се взираше в него така, сякаш му бяха пораснали пет глави, крила и опашка.

— Хайде всички да пийнем още по едно — предложи кендерът, като пръв и с готовност последва предложението си. — Просто за да се почувстваме по-добре. Да прочистим главите — подчерта.

— Знаеш ли, Палин, може и да си прав — произнесе тихо тя.

— Сигурен съм, че съм прав — отвърна мрачно магьосникът.

— А всички знаем, че единодушието си е чист предразсъдък — отбеляза с готовност Тас. — Иска ли някой овесена каша?

— Какво друго обяснение може да има? — продължи Палин, без да му обръща внимание.