Драконите на сломеното слънце [bg]

Отвори очи.

Мрак, празнота, нищо.

Направи крачка напред и осъзна, че дори тя е била прекалено голяма. Беше пристъпил отвъд пропастта.

Изкрещя, ала от гърлото му не излезе звук. Брулещият вятър на времето отнасяше всичко със себе си. Усещаше се така, както се чувства човек, когато пада насън. В стомаха му имаше огромна празнина. Обливаше се в ледена пот. Положи отчаяно усилие да се събуди, но тутакси достигна до ужасното прозрение, че това никога няма да стане.

Страхът го сграбчи в ноктите си, парализира го. Падаше и щеше да продължи да пада и пада, все надолу в тъмния кладенец на времето.

В празния кладенец на времето.

Макар сам и неведнъж да бе използвал устройството за пътуване във времето, Тасълхоф в действителност никога не беше виждал какво се случва с теб, когато го активираш. Това донякъде го разстройваше и веднъж дори беше опитал да се върне обратно, за да наблюдава себе си в момента на отпътуването, но така и не се бе получило. Ето защо зрелището на заминаващия Палин беше истинска награда за него, а изчезването му — най-очарователното нещо, което напоследък му се бе случвало.

Все пак всичко продължи едва няколко мига. След това Палин изчезна, оставяйки кендера и Джена съвсем сами в кухнята на Маджере.

— Не се взривихме — отбеляза Тасълхоф.

— Така си е — съгласи се тя. — Разочарован ли си?

— Не много. Но никога досега не бях виждал нещо да се взривява, без да броим онзи път, когато Физбан се опита да подгрее вода, за да си свари яйце. Като заговорихме за яйца, какво ще кажеш да хапнем, докато чакаме? Мога да стопля малко овесена каша. — В отсъствието на Ъша и Палин, Тас донякъде се чувстваше задължен да влезе в ролята на домакин.

— Благодаря ти — отговори Джена, като хвърли един изпълнен със съмнение поглед към втвърдените остатъци от каша в казана, — но ще откажа. Обаче, ако ти се намира бренди, няколко глътки ще ми дойдат добре и…

Магьосникът се материализира в средата на стаята. Беше пребледнял и разчорлен, а ръката, с която държеше устройството трепереше толкова силно, че едва успяваше да не го изпусне.

— Палин! — извика ужасено и смаяно тя. — Добре ли си?

Той се втренчи подивяло в нея, без да я разпознае. Сетне потрепери и въздъхна разтърсено. Залитна и едва не се стовари на пода. Ръката му се отпусна. Устройството падна и отскочи в отблясъка на хиляди многоцветни отражения.

Тас се втурна след него и го улови точно преди да се е търкулнало в огнището.

— Какво се обърка, Палин? — впусна се Джена към магьосника. — Какво стана? Тас, помогни ми!

Палин се присви на две. Двамата го уловиха и му помогнаха да легне на пода.

— Отиди да намериш някакви одеяла — нареди на кендера тя.