Драконите на сломеното слънце [bg]

Той не се щураше безцелно из лабиринта. Нещо повече. Всеки ден влизаше в него с една основна цел, мисия — искаше да състави карта. Гномът, който членуваше в гилдия с название ПъзелиЗагадкиЕнигмиРебусиСиглиМонограмиАнаграмиАкростиховеКръстословициПлетенициЛабиринтиПарадоксиСкрабълЖенскалогикаиПолитика, известна още като П4, знаеше с абсолютна сигурност, че ако успее да опише всички извивки на лабиринта, в картата му ще намери ключа към Големите Въпроси на Живота, сред които: „Защо Се Получава Така, Че Когато Переш Два Чорапа, Накрая Винаги Ти Остава Един?“, „Има Ли Живот След Смъртта?“ и „Къде Отива Другият Чорап?“ Гномът бе напълно убеден, че ако откриеш отговора на втория въпрос, без всякакво съмнение ще си отговориш и на третия.

Мистиците от Цитаделата на светлината напразно се опитваха да му втълпят, че лабиринтът е магически. Онези, които навлизаха сред зелените му стени, натоварени с грижи или натъжени, откриваха, че съзнанието им се прочиства и тревогите им изчезват. Ако човек търсеше мир и спокойствие, го намираше, понеже независимо от това колко души пристъпваха в благоуханния лабиринт, пътеките му си оставаха пусти и необезпокоявани. Съществуваха още куп възможности: дирещите разрешение на някой проблем изведнъж ставаха съсредоточени и целенасочени; търсещите Сребърната стълба в центъра на лабиринта пътешестваха не през гора от жив плет, а през лабиринта на сърцето си.

Онези, които навлизаха в плетеницата му и опитваха да го дефинират в смисъла на хикс на брой коридори, леви и десни завои, дължини, ширини, ъгли, радиуси и периферии, откриваха, че на това място математиката почти не може да бъде приложена. Лабиринтът караше компасите да полудяват, бягаше изпод линеала и се опълчваше срещу всички опити да бъде измерен.

Гномът, чието име (кратката версия) беше Гатанко, отказваше да слуша. И всеки ден влизаше в лабиринта, убеден, че най-после ще успее да разбули мистерията му. За него всеки ден беше денят, в който най-после ще изпълни Мисията на живота си и ще начертае съвсем точна карта, която после да продава на туристите.

Сутрин, с паче перо зад ухото, гномът влизаше в лабиринта и работеше, докато му позволяваше дневната светлина. Измерваше и броеше стъпките си, отбелязваше издигането на живия плет от точка А до точка Б и като цяло се обливаше от главата до петите в мастило и пот. А вечер излизаше сияещ, горд, с клечки в косата и брадата, бързайки да залови първия срещнат злощастник и да му представи омазаната си карта. Нощите си прекарваше в пречертаване на картата, за да бъде напълно сигурен, че е точна, без най-малкото несъответствие. А на следната утрин взимаше картата със себе си, влизаше в лабиринта и се изгубваше безвъзвратно. Все пак някак успяваше да се измъкне докъм обяд, което му оставяше достатъчно време, за да коригира картата — и така нататък, и така нататък вече от година насам.