Детето на нощта [bg]

Но чуваше само грохота в главата си и шепота, че е закъсня­ла. Бавно вдигна глава, приглади кичурите встрани от прек­расното лице на момичето, видя сълзите си по детските бузи и плъзна пръсти по синеещите устни.

- Горкото ми момиченце...

Ръцете на Дензър се обвиха около нея. Сега тишината при­тисна ушите ѝ, тътенът заглъхна.

- Пусни ме - промълви тя спокойно.

Той отпусна ръце. Ериан измъкна кинжала си още докато скачаше напред и неистово го заби в гърдите на Ефимер.

- Убийца! - виеше Ериан. - Убийца!

Други, силни ръце я издърпаха назад, но тя продължаваше.

- Вие я убихте, мръсници! - беснееше пред двете живи Ал- Дречар. - Кучки гнусни, убихте я!

Почти се отскубна, но още пръсти притиснаха ръцете ѝ на­долу и измъкнаха кинжала. Лицето на Дензър се появи пред нейното, той я притисна към треперещите си рамене.

- Убиха детенцето ми... - прошепна Ериан.

После имаше само тъма.

Хирад се тресеше неудържимо. Нищо не проумяваше. Лиа­на лежеше мъртва на пода в кухнята, Ериан намушка незнай­но колко пъти Ефимер, а другите Ал-Дречар гледаха, твърде стъписани или слаби да направят нещо. Незнайния хвана Ери­ан и Аеб ѝ взе ножа.

Хирад въртеше глава, замрял с окървавения меч в ръката. Ил­кар седеше превит, още не беше на себе си. Дарик бе довел Вулда­рок при бранителите на къщата, а войниците от Дордовер стояха настрана, грижеха се за ранените си и плашливо поглеждаха Зак­рилниците - единствените, които не бяха загубили бойния си дух.

Варваринът едва дишаше. Седнал с Ериан в скута си, Ден­зър плачеше, сляп за всички наоколо. Хирад се обърна към Да­рик, който още заплашваше Вулдарок с меча си.

- Благодаря ти - успя да смънка, макар че беше съкрушен от пълния провал.

Пълководецът сви рамене. В трапезарията дордоверците мълчаха сащисано под прицела на Рен и Аронаар, който бе до­шъл от залата.

- Май няма за какво - промълви генералът.

Хирад тръсна глава. Пак се взря в застиналото телце на Ли­ана, после и в страшно накълцания труп на Ефимер. Мириъл и Клирес бяха затворили очи, всяка отпуснала длан върху ръка на мъртвата им посестрима.

Вулдарок се прокашля.

- Имаш ли нещо против да махнеш това от мен? - посочи меча на Дарик. - По причини, очевидни за всички, вече не пред­ставлявам заплаха за вас.

- Хирад? - питащо изрече Дарик.

- Все ми е тая - отсече варваринът. - Щом не можем да го убием, защо да не го пуснем?

Дарик прибра меча и Вулдарок си отдъхна.

Варваринът се взря в Незнайния, който не отделяше поглед от тялото на детето.

- Незнаен...

- Всичко беше напразно. Нещастното дребосъче! Изобщо не е имало надежда за нея.

- Но ние бяхме длъжни да опитаме - утеши го Хирад.

- Била е обречена от самото начало, нали? - Незнайния по­сочи Ал-Дречар. - Те са знаели.

- И сега какво?

Незнайния го погледна с овлажнелите си очи.

- Първо, предлагам оцелелите от Дордовер да приберат ра­нените си, да погребат мъртвите и да си тръгнат. Битката свър­ши. После... откъде да знам?