![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Помпей погледна далече напред по широкия път. Крас нямаше смелостта да нападне армията на робите — той го знаеше от момента, когато беше чул да произнасят името му в сената. Победата щеше да е само негова и само това щеше да му е нужно, за да обедини фракциите в сената и да си осигури властта над Рим. Някъде далеч пред него флотилията галери блокираше морето и макар че робите още не го знаеха, беше дошъл краят на тяхното въстание.
Спартак погледна над скалите към дима от поредния кораб, пленен и подпален от римските галери. Морето гъмжеше от кораби, бягащи пред римската флота. Нямаше милост за пленените. От години военните галери безрезултатно бяха преследвали пиратите и сега се отдаваха на жаждата си за мъст. Някои от корабите бяха превзети на абордаж, но повечето бяха подпалени — две-три галери едновременно изсипваха огън върху палубите им и пиратите гинеха в пламъците и скачаха с крясъци в морето. Оцелелите кораби бързо се отдалечаваха от брега и отнасяха със себе си последния шанс на робите за свобода.
Спартак погледна към дрипавата си армия. Всички бяха гладни и уморени, смазани от съзнанието, че дългото им бягство през страната е свършило безуспешно. Но въпреки това той се гордееше с тях.
— Няма начин да избягаме, нали? — попита уморено Крикс.
— Няма. Без корабите сме свършени — отвърна Спартак.
Крикс погледна към мъжете около тях — седяха без никаква надежда под неспиращия дъжд.
— Трябваше да идем оттатък планините — каза той тихо.
Спартак сви рамене и се усмихна криво.
— Но пък здравата ги изпотихме. Кълна се във всички богове, наистина ги изплашихме.
Отново замълчаха и загледаха морето. Римските галери опожаряваха или прогонваха и последните пиратски кораби. Пушекът се издигаше под дъжда, свиреп и горещ като отмъщение.
— Антонид си отиде — обади се изведнъж Крикс.
— Знам. Дойде снощи да иска злато.
— И ти му даде? — попита невярващо Крикс.
Спартак сви рамене.
— Защо не? Щом може да се спаси, желая му успех. Тук не му остава нищо. И ти трябва да си отидеш. Може би някои от нас ще успеят да се спасят. Той няма да мине покрай легионите. Проклетата стена, която вдигнаха, ни отряза пътя.
Изправи се и продължи:
— Не ни остава друго, освен да я пробием и да се пръснем. Няма смисъл да чакаме да ни изколят като агнета. Събери хората, Крикс. Ще раздадем златото, всеки да има по малко, и после бягаме.
— Ще ни преследват — възрази Крикс.
— Няма да изловят всички ни. Страната е твърде голяма.
Спартак протегна ръка и приятелят му я стисна.
— До нова среща, Крикс.
— До нова среща.
Луната я нямаше. Нямаше какво да ги издаде на войниците, застанали по голямата стена, която се простираше от бряг до бряг. Когато Спартак я видя, поклати глава в мълчаливо неверие, че един римски пълководец може да опита подобна лудост — да притисне робите към морето. Известно свидетелство за уважение към последователите му беше фактът, че легионите не се осмеляваха да ги преследват, а се задоволяваха да седят и да надничат в тъмното от вала.
Спартак лежеше по корем в жилавата трева. Беше намазал лицето си с кал. Крикс лежеше до него, а зад тях чакаха хората им — чакаха някой да изкрещи: „Атака!“ Когато им беше обяснил какъв е залогът, те бяха приели нещата, без да възразяват. Всички бяха видели опожаряването на корабите и отчаянието им се беше превърнало в мрачен фатализъм. Голямата мечта беше умряла. Щяха да се разпилеят като семена по вятъра и римляните нямаше да успеят да ги заловят.
— Веригата войници, която пази вала, навярно е рехава — им каза Спартак, когато слънцето залезе. — Ние ще сме стрелата, която ще пробие кожата им, и преди да се групират, повечето от нас ще са се промъкнали.
Без никакви одобрителни викове хората предадоха на околните думите му, без да проявяват вълнение, а след това седнаха да наточат мечовете си и да чакат. Когато слънцето залезе, Спартак стана и те тръгнаха подир него, приведени в тъмнината.
Валът се очертаваше като тъмна линия под слабата светлина на звездите. Крикс погледна Спартак и се напрегна да различи чертите на приятеля си в мрака.
— Висока е поне десет стъпки и изглежда солидна.
По-скоро усети, отколкото видя как Спартак кимва. Двамата се изправиха бавно и Спартак подсвирна тихо, за да повика групата, която щеше първа да атакува стената. Мъжете се събраха около него като сенки — най-силните, въоръжени с чукове и брадви.
— Напред. Построеното може да се разруши — прошепна Спартак и те се затичаха в нощта.