Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Значи Рита със сигурност не използва мантия невидимка — задъхано изговори Хърмаяни, когато пет минути по-късно ги настигна във входната зала и дръпна дланта на Хари от едното му ухо, за да я чува. — Муди ми каза, че не я е виждал никъде около масата на съдиите, нито близо до езерото в деня на второто изпитание.
— Хърмаяни, докога да ти повтарям да се откажеш от тая работа? — каза Рон.
— Никога! — твърдо заяви тя. — Искам да разбера как е чула разговора ми с Виктор и как е разбрала за майката на Хагрид.
— Може да използва бръмбари за подслушване — сети се Хари.
— Бръмбари ли? — недоумяваше Рон. — Какво значи това… да пуска бълхи или нещо подобно?
Хари започна да им обяснява как се поставят скрити микрофони и други тайни звукозаписващи устройства. Рон беше възхитен, но Хърмаяни ги прекъсна.
— Вие двамата смятате ли някога да прочетете „История на «Хогуортс»“?
— Какъв смисъл има? — попита Рон. — Ти я знаеш наизуст, достатъчно е да те попитаме.
— Никой от заместителите на магията, използвани от мъгълите, като електричество, компютри, радари и други такива, не действа около „Хогуортс“, защото във въздуха има твърде много магическа сила. Така че Рита сигурно използва някаква магия за подслушване… само да мога да разбера каква е… Ооо, и ако е незаконна, ще я…
— Не ни ли стигат другите грижи? — попита Рон. — Нима трябва да започнем и война за отмъщение срещу Рита Скийтър?
— Изобщо не те моля да ми помагаш! — тросна се Хърмаяни. — И сама ще се справя!
Тя се изкачи сама по мраморната стълба, без да поглежда назад. Хари беше сигурен, че се е запътила към библиотеката.
— Да се обзаложим ли, че ще се върне с кутия значки с надпис Мразя Рита Скийтър? — каза Рон.
Хърмаяни не поиска помощ за отмъщението от Хари и Рон. Те й бяха благодарни за това, тъй като с наближаването на великденската ваканция имаха все повече уроци и домашни. Хари искрено й се възхищаваше, че може едновременно да проучва магическите методи за подслушване и да не изостава с уроците, докато той се скъсваше да учи, а едва смогваше да си направи поне домашните. Но не забравяше редовно да изпраща храна на Сириус до пещерата му в планината, защото още помнеше от лятото какво значи непрекъснато да си гладен. В пакетчетата пъхваше и бележки, с които уведомяваше Сириус, че нищо особено не се случва наоколо и че все още чакат отговор от Пърси.
Хедуиг се върна чак в края на великденската ваканция. Писмото на Пърси бе сгънато в колет с шоколадови великденски яйца, приготвен от госпожа Уизли. Яйцата за Хари и Рон бяха големи колкото змейските и пълни с карамел, а Хърмаяни получи яйчице, по-малко от кокоше. Лицето й помръкна, като го видя.
— Да не би майка ти да чете „Седмичник на магьосницата“, а, Рон? — тихо попита тя.
— Аха — отвърна Рон с пълна с карамел уста. — Взима го заради рецептите.
Хърмаяни тъжно погледна мъничкото яйце.
— Не искаш ли да чуеш отговора на Пърси? — побърза да смени темата Хари.
Писмото на Пърси бе кратко и издаваше раздразнение:
Както постоянно заявявам и пред „Пророчески вести“, господин Крауч си е дал напълно заслужена почивка. Той редовно ми изпраща инструкции по сови. Не, не съм го виждал лично, но мисля, че аз най-добре познавам почерка на своя началник. Имам си достатъчно работа в момента, за да се занимавам с опровергаването на разни нелепи слухове. Моля да не ме безпокоите пак, ако не е за нещо наистина важно. Весели великденски празници!
През другите години досега Хари бе свикнал в началото на третия срок да тренира усилено за последния куидичен мач за сезона. Тази година обаче трябваше да се готви за третото и последно изпитание от Тримагическия турнир, но все още не му бе известно какво точно ще се иска от него. Най-сетне през последната седмица на май професор Макгонъгол го задържа след часа по трансфигурация.
— Тази вечер в девет трябва да отидеш на игрището за куидич, Потър — каза му тя. — Господин Багман ще дойде, за да уведоми участниците в какво ще се състои третото изпитание.
И така, в осем и половина вечерта Хари остави Рон и Хърмаяни в кулата на „Грифиндор“ и слезе долу. Тъкмо прекосяваше входната зала, когато Седрик се появи от общата стая на хафълпафци.
— Какво може да бъде според теб? — попита той Хари, докато слизаха заедно по каменното стълбище в облачната нощ. — Фльор непрекъснато разправя за някакви подземни тунели и смята, че ще трябва да търсим съкровище.
— Няма да е лошо — отвърна Хари, като си помисли, че просто ще поиска от Хагрид един душко и той ще му свърши цялата работа.