Хари Потър и огненият бокал

— О, ще има и препятствия! — още по-весело обяви Багман, като се вдигаше постоянно на пръсти. — Хагрид ще осигури различни магически създания… ще има и отменяне на магии… и други такива неща, нали разбирате… И така, участниците, които водят по точки, ще стартират първи в лабиринта. — Багман се усмихна широко на Хари и Седрик. — След това идва ред на господин Крум… после на госпожица Делакор. Всички ще имате шанс да се преборите за първото място, но успехът ви ще зависи от преодоляването на препятствията. Ще бъде забавно, а?

Хари твърде добре знаеше какви създания би могъл да осигури Хагрид за подобно събитие и изобщо не очакваше да бъде забавно. Но все пак кимна вежливо като другите състезатели.

— Много добре… Ако нямате въпроси, да се връщаме в замъка, че е малко хладничко…

Багман забърза редом с Хари, докато си проправяха път през още младия жив плет. Хари подозираше, че Багман пак ще му предложи помощта си, но точно в този момент по рамото го потупа Крум.

— Може ли да поговорим?

— А, добре — отвърна Хари, малко изненадан.

— Ела с мен…

— Добре — съгласи се Хари с известно любопитство.

Багман като че ли се разтревожи.

— Да те почакам ли, Хари?

— Няма нужда, господин Багман, благодаря ви — едва сдържа усмивката си Хари, — и сам мога да намеря замъка.

Двамата с Крум излязоха заедно от стадиона, но българинът не тръгна към кораба на „Дурмщранг“, а се насочи към гората.

— Къде отиваме? — попита Хари, като минаха покрай къщата на Хагрид и осветената карета на бобатонци.

— Да не ни подслушват — кратко каза Крум.

Когато най-сетне стигнаха до усамотено място, малко след заграждението за конете на „Бобатон“, Крум спря в сянката на дърветата и се обърна към Хари.

— Искам да знам — подхвана той, като гледаше сърдито, — какво има между теб и Хър-моя-на.

Хари очакваше да чуе нещо много сериозно, след като Крум се бе държал така потайно, затова го погледна с почуда.

— Нищо — отвърна той, но Крум продължи да го гледа намръщено и Хари добави, възхищавайки се за пореден път на ръста му: — Ние сме само приятели. Тя не е мое момиче и никога не е била. Това са измишльотини на Рита Скийтър.

— Хър-моя-на непрекъснато говори за теб — каза Крум все още с подозрение в погледа.

— Ами да — поясни Хари, — защото сме приятели.

Направо не му се вярваше, че води такъв разговор с Виктор Крум, световноизвестния играч на куидич. Излизаше, че осемнайсетгодишният Крум го смята за равен… дори за съперник…

— И вие двамата никога… вие не сте били…

— Не — твърдо отвърна Хари.

Крум като че ли се разведри. Той продължи да гледа изпитателно Хари още няколко секунди, после каза:

— Ти летиш много добре. Гледах те на първото изпитание.

— Благодаря! — ухили се до уши Хари и изведнъж му се стори, че и самият той е много висок. — Аз пък те гледах на Световното по куидич. С оня финт на Вронски… ти си наистина…