Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Как кралят не видя последиците от този план или самия план? Как той, който беше обхванат от силен гняв, като преглеждаше отчета, не изтръпна от ужас, прониквайки в мислите на своя министър? Как не избра между двете системи, а предпочете да върви наслуки? Това е единствената сметка, която политикът Луи XVI има да урежда с идното поколение. Това бе принцип и всеки, който няма достатъчно сили, за да прекъсне вкоренилото се зло, винаги му се противопоставя. Но как пред очите на краля завесата е била толкова плътна и как кралицата, тъй предвидлива и точна в своите преценки, се е оказала сляпа като своя съпруг спрямо държанието на министъра историята, или по-скоро трябва да се каже романът, който се появява навреме, ще даде някои необходими подробности.
Господин Дьо Калон влезе при кралицата. Беше красив и едър мъж, с благороднически маниери, който умееше да разсмее кралиците и да накара метресите да плачат. Уверен, че Мария-Антоанета бе наредила да го извикат за някаква бърза работа, той влезе с усмивка на уста. Много други на негово място щяха да дойдат намръщени, за да удвоят после цената на съгласието си. Кралицата също бе любезна, тя покани министъра да седне и заговори най-напред за незначителни неща.
— Имаме ли пари — попита тя после, — скъпи господин Дьо Калон?
— Пари? — каза оживено господин Дьо Калон. — Разбира се, че имаме, ние винаги имаме.
— Чудесно! — продължи кралицата. — Вие единствен отговаряте така, когато се искат пари. Като финансист сте несравним.
— Каква сума е необходима на Ваше величество? — попита Калон.
— Обяснете ми най-напред, моля, какво направихте, за да намерите пари, нали господин Некер казваше, че няма?
— Господин Некер имаше право, госпожо. Вярно е, в държавната хазна нямаше вече пари, защото при моето постъпване на работа в министерството на 5 ноември 1783 г., тези неща не се забравят, госпожо, като отворих касата, намерих само две кесии с по хиляда и двеста ливри. Нямаше нищо повече, нито един денарий76.
Кралицата се разсмя.
— А сега? — попита тя.
— Сега, госпожо, ако господин Некер, вместо да казва, че няма вече пари, бе взел в заем, както направих аз, сто милиона първата година и сто двадесет и пет втората; ако беше сигурен, както съм аз, за един трети заем от осемдесет милиона, господин Некер щеше да бъде истински финансист. Всеки може да каже, че няма пари в касата, но не всеки може да отговори, че има.
— Точно това казвах, за това ви поздравявах, господине. Как ще се издължим? Ето я трудността.
— О, госпожо! — отвърна Калон с усмивка, чийто неясен и страшен смисъл никой човешки поглед не можеше да разгадае. — Отговарям ви сигурно, госпожо, че ще платим.
— Предоставям на вас — каза кралицата, — но да продължим да говорим за финансите. За вас това е много интересна наука; при другите те са трънлив храст, а при вас — плодоносно дърво.
Калон се поклони.
— Имате ли някакви нови идеи? — попита кралицата. — Кажете ми нещо ново, моля ви.
— Имам една идея, госпожо, която ще сложи двадесет милиона в джоба на французите и седем или осем милиона във вашия, извинете, в касата на Нейно величество.
— Тези милиони ще бъдат добре дошли тук и там. Откъде ще дойдат?
— Ваше величество знае ли, че златната монета няма една и съща стойност във всички държави в Европа?
— Зная. В Испания златото е по-скъпо, отколкото във Франция.
— Ваше величество е напълно права, удоволствие е да се разговаря по финансови въпроси с нея. В Испания от пет-шест години златото струва повече, отколкото във Франция. Става така, че износителите печелят от един златен мар77, който изнасят от Франция за Испания, приблизително четиринадесет унции сребро.
— Това е много важно! — каза кралицата.
— Така че след една година — продължи министърът, — ако богаташите знаеха това, което зная аз, у вас няма да се задържи нито една златна монета.
— Вие ще попречите ли на това? — попита кралицата.
— Веднага, госпожо. Ще повиша стойността на златото на петнадесет мара и четири унции. Ваше величество разбира, че нито един луидор няма да остане в касите, когато научат, че в Монетния двор печалбата се дава на приносителите на злато. Монетата ще бъде преоценена и така за един златен мар, който днес е равен на тридесет луидора, ние ще получим тридесет и два.
— Настояща печалба, бъдеща печалба — възкликна кралицата. — Прекрасна идея, която ще има голям успех.
76
Денарий — стара френска монета — бел.прев.
77
Мар — стара френска златна монета, равна на 8 унции (една унция е равна на 1/16 от ливрата) — бел.прев.