Колието на кралицата

— Обяснете ми най-напред, моля, какво направихте, за да намерите пари, нали господин Некер казваше, че няма?

— Господин Некер имаше право, госпожо. Вярно е, в държавната хазна нямаше вече пари, защото при моето постъпване на работа в министерството на 5 ноември 1783 г., тези неща не се забравят, госпожо, като отворих касата, намерих само две кесии с по хиляда и двеста ливри. Нямаше нищо повече, нито един денарий76.

Кралицата се разсмя.

— А сега? — попита тя.

— Сега, госпожо, ако господин Некер, вместо да казва, че няма вече пари, бе взел в заем, както направих аз, сто милиона първата година и сто двадесет и пет втората; ако беше сигурен, както съм аз, за един трети заем от осемдесет милиона, господин Некер щеше да бъде истински финансист. Всеки може да каже, че няма пари в касата, но не всеки може да отговори, че има.

— Точно това казвах, за това ви поздравявах, господине. Как ще се издължим? Ето я трудността.

— О, госпожо! — отвърна Калон с усмивка, чийто неясен и страшен смисъл никой човешки поглед не можеше да разгадае. — Отговарям ви сигурно, госпожо, че ще платим.

— Предоставям на вас — каза кралицата, — но да продължим да говорим за финансите. За вас това е много интересна наука; при другите те са трънлив храст, а при вас — плодоносно дърво.

Калон се поклони.

— Имате ли някакви нови идеи? — попита кралицата. — Кажете ми нещо ново, моля ви.

— Имам една идея, госпожо, която ще сложи двадесет милиона в джоба на французите и седем или осем милиона във вашия, извинете, в касата на Нейно величество.

— Тези милиони ще бъдат добре дошли тук и там. Откъде ще дойдат?

— Ваше величество знае ли, че златната монета няма една и съща стойност във всички държави в Европа?

— Зная. В Испания златото е по-скъпо, отколкото във Франция.

— Ваше величество е напълно права, удоволствие е да се разговаря по финансови въпроси с нея. В Испания от пет-шест години златото струва повече, отколкото във Франция. Става така, че износителите печелят от един златен мар77, който изнасят от Франция за Испания, приблизително четиринадесет унции сребро.

— Това е много важно! — каза кралицата.

— Така че след една година — продължи министърът, — ако богаташите знаеха това, което зная аз, у вас няма да се задържи нито една златна монета.

— Вие ще попречите ли на това? — попита кралицата.

— Веднага, госпожо. Ще повиша стойността на златото на петнадесет мара и четири унции. Ваше величество разбира, че нито един луидор няма да остане в касите, когато научат, че в Монетния двор печалбата се дава на приносителите на злато. Монетата ще бъде преоценена и така за един златен мар, който днес е равен на тридесет луидора, ние ще получим тридесет и два.

— Настояща печалба, бъдеща печалба — възкликна кралицата. — Прекрасна идея, която ще има голям успех.