Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин спря и се усмихна.
Елънд въздъхна.
— Няма да ме послушаш, нали? Има ли изобщо начин да те накарам да заминеш?
— Не точно сега — отвърна тя тихо. — Виж, Елънд, не може ли поне да се насладим на това, че сме заедно? Ако нещата продължат в същата посока, няма да имаме много възможности да се виждаме.
Той кимна. Вин виждаше, че е разтревожен, но я поведе отново по коридора. Известно време крачеха мълчаливо. После нещо привлече вниманието на Вин. Тя извади ръката си изпод лакътя му, пусна я надолу и улови неговата.
Той я погледна и се намръщи объркано. Тя почука пръстена му и каза изненадано:
— Метален е.
— Чисто злато — потвърди Елънд.
— Не се ли страхуваш, че…
— Аломантите? — Елънд сви рамене. — Не зная… сега не ми е до тях. На плантациите не носите ли метални предмети?
Вин поклати глава и посочи една шнола в косата си.
— Изрисувано дърво.
Елънд кимна.
— Мъдро решение. Но тук, в Лутадел, малко неща са продиктувани от мъдрост. Лорд Владетеля носи метални пръстени — и благородниците го имитират. Някои философи смятат, че това е част от неговия план. Лорд Владетеля носи метални предмети, защото знае, че благородниците ще последват примера му и така инквизиторите ще имат власт над тях.
— А ти съгласен ли си? — попита тя. — С философите?
Елънд поклати глава.
— Не. Лорд Владетеля… той е толкова арогантен. Чел съм за древни воини, които се хвърляли в битка без броня, за да покажат колко са храбри и силни. Нещо подобно прави и той. Носи метал, за да се хвали със силата си, да покаже, че не се страхува — че няма от какво да се страхува, — че никой не може да му стори нищо.
„Брей — учуди се тя. — Нарича лорд Владетеля арогантен. Дали да не го подтикна да признае още нещо…“
Елънд спря и погледна часовника.
— Валет, боя се, че нямам повече време тази вечер.
— Да, знам. Настъпи часът да идеш да се срещнеш с приятелите си. — И го погледна, за да види реакцията му.
Но той не изглеждаше изненадан. Само повдигна лекичко вежди.
— Именно. Много си наблюдателна.
— А не е нужно човек да е кой знае колко наблюдателен. Всеки път, когато сме на гости на Хастинг, Венчър, Лекал или Елариел, ти се срещаш с едни и същи хора.
— Моите приятели по чашка — отвърна Елънд с усмивка. — Странна група при сегашния политически климат, но така още повече ядосвам баща ми.
— Какво правите на тези срещи?
— Говорим за философия. Доста сме досадни — но това едва ли е изненадващо. Приказваме за власт, за политика… за лорд Владетеля.
— И какво по-точно? За него имам предвид.
— Ами, че не харесваме някои от деянията му в Последната империя.
— Значи искате да го свалите?
Елънд я изгледа странно.
— Да го свалим? Валет, откъде ти хрумна тази мисъл? Той е лорд Владетеля — той е бог. Нищо не можем да му направим. — Той отмести поглед. — Не, аз и приятелите ми просто искаме Последната империя да е по-различна. Не можем да променим нищо сега, но може би някой ден — стига всички ние да оцелеем през следващите няколко години — ще сме в позиция да въздействаме на лорд Владетеля.
— И какво очаквате да направи?
— Ами например тези екзекуции преди няколко дни — заяви Елънд. — Не виждам каква е ползата от тях. Скаа се бунтуват. В отговор Министерството екзекутира няколкостотин невинни. Какво ще постигне с това, освен да разгневи населението още повече? Следващия път бунтът ще е още по-мащабен. Значи ли това, че лорд Владетеля ще нареди да обезглавят повече хора? Докога ще продължава — докато не остане нито един жив скаа?
— А какво би направил ти, Елънд Венчър? Ако беше на власт.
— Не зная — призна Елънд. — Чел съм много книги — дори някои, които не би трябвало, — но не открих лесни отговори. Но съм сигурен, че обезглавяването не решава никакви проблеми. Лорд Владетеля държи властта от толкова време, че би могъл да измисли и по-добър начин. Но както и да е, ще трябва да продължим по-късно…
— Трябва да тръгваш ли? — попита тя.
— Да. Обещах им да се срещнем и вече сигурно ме чакат. Май трябваше да ги предупредя, че ще закъснея…
Вин поклати глава.
— Иди да си пийнеш с приятелите. Аз ще се справя — трябва да поприказвам с още няколко души. — Време беше да се връща на работа — Бриз и Доксон бяха прекарали дълги часове в обмисляне и подготовка на лъжите, които трябваше да разпространява, и тази вечер щяха да чакат доклада й в работилницата на Клъбс.
Елънд се усмихна.
— Може би не бива да се тревожа толкова за теб. Кой знае — каквито сте опитни в политическите дела, току-виж скоро Къща Реноа стане най-могъщата в града, а аз ще се превърна в жалък просяк.