Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Елънд въздъхна. Трябваше да се увери, че Валет ще си тръгне. Това беше единствената възможност.
Елънд вече си бе дал сметка, че е пил твърде много. Закрачи по коридора, нетърпелив да се мушне в леглото.
Но коридорът до стаята му минаваше покрай кабинета на баща му. Вратата беше отворена и въпреки късния час отвътре струеше светлина. Елънд се опита да пристъпва безшумно по килима, но и този път не можа да се справи.
— Елънд? — повика го баща му от кабинета. — Ела тук.
Елънд въздъхна тихо. Лорд Страф Венчър не пропускаше нищо. Той беше Калаено око — сетивата му бяха толкова изострени, че вероятно отдалече бе чул каретата му да се приближава. „Ако не вляза при него сега, ще прати слугите да ме повикат“.
Така че влезе в кабинета. Баща му седеше в креслото и разговаряше тихо с ТенСун — Венчъровия кандра. Елънд все още не беше свикнал с най-новото тяло на това същество, което някога бе принадлежало на един прислужник в дома на Хастингови, и когато го видя, неволно потрепери. Съществото се поклони, после безшумно излезе.
Елънд се облегна на вратата. Креслото на Страф бе поставено пред лавицата с книги — Елънд бе сигурен, че баща му не е прочел нито една от тях. В помещението светеха само две лампи, със спуснати сенници, за да не пропускат много светлина.
— Ходи на бал тази вечер — каза Страф. — Какво научи?
Елънд се почеса по тила.
— Че имам склонност да пия твърде много бренди.
Страф, изглежда, не улови шегата в отговора. Той беше перфектен имперски благородник — висок, плещест, винаги облечен с ушити по поръчка костюми.
— Срещна ли се отново с… онази жена?
— Валет? Хъм… да. Но не за толкова дълго, колкото бих искал.
— Забранявам ти да прекарваш вечерите с нея.
— Добре. — Елънд кимна. — Ще го запомня.
Лицето на Страф потъмня. Той се изправи и заобиколи бюрото.
— Ох, Елънд. Кога най-сетне ще преодолееш детинското си поведение? Имаш ли представа колко глупаво изглеждаш в очите ми?
— Всъщност, татко, преодолях „детинското си поведение“ преди доста време — но изглежда, че каквото и да правя, винаги те дразня. Ще ми се да го бях разбрал по-рано: щях да си спестя доста напразни усилия в младежките години.
Баща му изсумтя, после му протегна едно писмо.
— Издиктувах това на Стаксълс преди малко. С него приемам поканата за обяд с лорд Тегас утре. Ако избухне война между Къщите, искам да съм сигурен, че ще успеем максимално бързо да се разправим с Хастингови, а Тегас е силен съюзник. Той има дъщеря. Искам да дойдеш за обяда с нея.
— Ще си помисля — отвърна Елънд и се чукна с пръст по челото. — Но не съм сигурен в какво състояние ще съм утре. Пих доста бренди.
— Ще дойдеш, Елънд. Това не е молба.
Елънд се поколеба. Част от него искаше да отвърне веднага, да възрази — не защото не му се ходеше на обяд, а заради нещо много по-важно.
„Хастинг са втората по могъщество Къща в града. Ако се съюзим с тях, заедно ще удържим Лутадел от хаоса. Можем да спрем войната, а не да я разпалваме“.
Ето на какво го бяха научили книгите — бяха го променили от бунтовен келеш в начинаещ философ. За съжаление твърде дълго бе живял заслепен. Какво чудно, че Страф не бе забелязал промяната в сина си? Самият Елънд я виждаше едва сега.
Баща му продължаваше да го гледа втренчено и Елънд отмести поглед и повтори:
— Ще си помисля.
Страф му махна да си върви и се обърна.
Елънд продължи, в опит да запази накърнената си гордост:
— Не зная защо трябва да се безпокоиш за Хастингови. Те, изглежда, се готвят да напуснат града.
— Какво?! — възкликна Страф. — Къде научи това?
— На бала — отвърна небрежно Елънд.
— Одеве не спомена ли, че не си чул нищо важно?
— А, не съм казвал подобно нещо. Просто не ми се споделяше с теб.
Лорд Венчър се намръщи.
— Не зная защо въобще трябва да ти обръщам внимание. Всичко, което научиш, се оказва безполезно. Опитах се да те науча на политика, момче. Постарах се. Но сега… какво пък, надявам се да доживея до мига, когато напуснеш този свят. Защото поемеш ли контрола над моята Къща, дните ни са преброени.
— Зная повече, отколкото си мислиш, татко.
Страф се разсмя и седна в креслото.
— Съмнявам се, момче. Та ти дори не можеш да си намериш жена за леглото. Единственият път, когато успя, беше когато те заведох в онзи бордей.