Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин се обърна с престорена изненада.
— О, лейди Клис! Не съм ви виждала цяла вечер.
Клис спря, очевидно ентусиазирана от възможността да поговори с нов човек.
— Лейди Валет! Пропуснахте бала на лорд Кейб миналата седмица. Надявам се не заради неразположение като онзи път?
— Не — отвърна Вин. — Прекарах вечерта с чичо ми.
— О! — възкликна разочаровано Клис. Неразположението щеше да е по-интересно за клюка. — Какво пък, и това е добре.
— Чух, че сте имали интересни новини за лейди Трен-Педри Делуз — подхвана предпазливо Вин. — Аз самата също научих някои любопитни неща напоследък. — Намекваше, че биха могли да обменят сведения.
— О, това ли? — рече разпалено Клис. — Ами, разправят, че Трен-Педри не се интересува от обвързване с Къща Айми, макар баща й да твърди наляво-надясно, че скоро щяло да има сватба. Но нали ги знаете какви са синовете на Айми? Федрен е абсолютен палячо.
Вин въздъхна мислено. Клис продължаваше да говори, без дори да се интересува какво има да сподели Вин. „Да действаш деликатно с тази жена е като да се опитваш да продадеш парфюмирана вода на скаа от плантация“.
— Ах, това наистина е интересно — прекъсна я тя. — Дали колебанието на Трен-Педри не произтича от връзките на Къща Айми с Къща Хастинг?
Клис се замисли.
— Че какво значение има това?
— Ами, всички знаем какво готвят в Къща Хастинг.
— Всички ли знаем? — попита Клис.
Вин се престори на сконфузена.
— О, значи още не се е разчуло. Моля ви, лейди Клис, забравете, че съм казвала нещо.
— Да забравя? Разбира се, вече е забравено. Но не можете да спрете дотук. Та какво искахте да кажете?
— Не бива да го споделям с никого — въздъхна Вин. — Това е нещо, което чух да разправя чичо ми.
— Чичо ви? — повтори Клис с нарастващо нетърпение. — И какво каза? Знаете, че можете да ми имате доверие.
— Ами… — Вин се престори на разколебана. — Каза, че Къща Хастинг местела част от запасите и средствата за производство в плантацията в Южната провинция. Чичо ми беше доволен — Хастингови са се отказали от някои свои договори и той възнамерява да заеме тяхното място.
— Местят… Чакайте, защо ще го правят, освен ако не са решили да напуснат града?
— Кой може да ги вини? Искам да кажа, кой би рискувал след онова, което се случи с Къща Текиел?
— Кой наистина? — повтори Клис. Буквално трепереше от нетърпение да сподели наученото с други.
— Както и да е, може да са само слухове — вметна Вин. — Затова смятам, че не бива да казвате на никого.
— Разбира се — рече Клис. — Ах… ще ме извините ли? Трябва да ида да се освежа.
Вин кимна и я изпрати с поглед, докато тя се спускаше забързано по стълбите. Усмихна се. Къща Хастинг въобще не подготвяше преместването си, Хастингови бяха една от най-силните фамилии в града и бе малко вероятно да го напуснат. Но от няколко дни Доксон фалшифицираше документи, които — след като бъдеха доставени на подходящи места — щяха да потвърдят думите й.
Ако всичко минеше добре, съвсем скоро градът щеше да очаква напускането на Хастинг. Съюзниците им щяха да се изкушат да последват примера им. Купувачите на оръжия щяха да се обърнат към други търговци, уплашени, че Хастингови няма да могат да изпълнят договорите. А след като Хастингови не се преместеха, хората щяха да го сметнат за проява на нерешителност. Хастингови щяха да изгубят част от съюзниците си, доходът им щеше да намалее и тогава нищо чудно да са следващата пропаднала Къща.
Но с това проблемът за Къща Хастинг нямаше да приключи. Хастингови бяха известни с интригите си и хората щяха да повярват, че готвят тайна евакуация. В добавка Хастинг бяха силна търговска къща — което означаваше, че разчитат на изпълнението на договорите, за да оцелеят. Къща с такъв източник на печалби обаче имаше една очевидна слабост. През последните няколко десетилетия лорд Хастинг бе работил упорито, за да разшири влиянието на Къщата, и с това бе разтеглил ресурсите й до техния предел.
Много други Къщи бяха далеч по-стабилни. Вин въздъхна, обърна се и продължи да се разхожда по балкона, като току поглеждаше големия часовник, окачен на отсрещната стена.
Къща Венчър нямаше да падне лесно. Тя си оставаше могъща благодарение на собственото си състояние и макар че участваше в някои търговски спогодби, не разчиташе на тях, за да оцелее. Венчърови бяха достатъчно богати и силни, за да пострадат само от някоя неудачна сделка.