Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин също се усмихна и той й се поклони — като й намигна, — след което забърза към стълбите. Вин бавно отиде до парапета и се загледа в танцуващите двойки.
„Значи той не е бунтар — помисли си. — Келсайър пак се оказа прав. Чудя се дали някога му омръзва да познава!“
Но въпреки това не беше разочарована от Елънд. Сигурно трябваше да си безумец, за да си помислиш, че можеш да свалиш бога-император. Самият факт, че Елънд се опитваше да мисли самостоятелно, да се отдели от масата, го правеше добър човек в очите й, такъв, който заслужава жена, която да му подобава.
За съжаление това не беше Вин.
„Значи Къща Венчър тайно добива атиум за лорд Владетеля — мислеше тя. — Те държат под контрол Хатсинските ями“.
Доста несигурна позиция за една Къща — финансите им зависеха пряко от благоволението на лорд Владетеля. Елънд смяташе, че е достатъчно предпазлив, но Вин бе обезпокоена. Той не прие сериозно предупреждението за Шан Елариел — бе сигурна в това. Обърна се и тръгна с решителна крачка към долния етаж.
Не беше трудно да открие масата на Шан — както винаги тя бе заобиколена от голям антураж подмазвачи. Вин забави крачка. Досега не се бе обръщала по своя воля към Шан. Някой обаче трябваше да защити Елънд, защото той бе твърде заслепен, за да го направи.
Тръгна към масата. Докато се приближаваше, терисецът на Шан я оглеждаше бдително. Беше различен от Сейзед — в него като че ли липсваше същият… дух. Този човек имаше безизразно лице, като издялано от камък. Няколко дами хвърлиха неодобрителни погледи на Вин, но повечето от тях — включително и Шан — я игнорираха.
Вин застана неловко до масата, в очакване на пауза в разговора. Но пауза не идваше. Накрая тя просто пристъпи към Шан и каза:
— Лейди Шан?
Шан се извърна с вледеняващ поглед.
— Не съм те търсила, селянче.
— Да, но намерих едни книги…
— Вече не се нуждая от помощта ти — отряза я Шан и й обърна гръб. — Мога и сама да се справя с Елънд Венчър. А сега бъди добра и ме освободи от досадното си присъствие.
Вин стоеше като вцепенена.
— Но вашият план…
— Казах, че вече нямам нужда от теб. Мислиш си, че ме познаваш откъм лошата страна, момиче? Не, това беше добрата. Не ме нервирай повече.
Вин неволно отстъпи под впития в лицето й поглед на Шан. Изглеждаше… отвратена. И разгневена. Ревнуваше ли?
„Сигурно се е досетила. Разбрала е, че аз не си играя с Елънд. Тя знае, че държа на него, и не иска да ми довери тайните си“.
Отдалечи се от масата. Изглежда, щеше да се наложи да потърси друг начин, за да разбере какви са плановете на Шан.
Въпреки това, което често казваше за себе си, Елънд Венчър не се смяташе за груб човек. Той беше по-скоро… склонен към философстване младеж. Обичаше да променя рязко насоката на разговора, за да види как ще реагират другите. Подобно на древните велики мислители, той се опитваше да достигне границите и експериментираше с неконвенционални методи.
„Разбира се — мислеше той, докато разглеждаше брендито в прозрачната чаша, която бе вдигнал пред очите си, — повечето от тези философи са били екзекутирани по обвинение в предателство“. Не смяташе да им подражава чак дотам.
Вечерната среща с приятелите беше приключила и неколцина от тях се преместиха в салона на Цитаделата Лекал — неголямо помещение, долепено до балната зала. Стаята бе мебелирана в тъмнозелено, креслата бяха удобни, въобще — чудесно място за четене, стига човек да е в малко по-добро настроение. Джастис седеше срещу него и пуфтеше важно с лулата си. Хубаво беше да види младия Лекал толкова спокоен. Последните няколко седмици бяха трудни за него.
„Война на Къщите — помисли Елънд. — Какво ужасно съвпадение. Защо точно сега? Всичко вървеше толкова добре…“
Телдън се върна с напълнена чаша.
— Знаеш ли — обади се Джастис и посочи с лулата, — тук има прислуга, която щеше да свърши тази работа.
— Исках да се поразтъпча — отвърна Телдън и се разположи в третото кресло.
— И докато отиде и се върна, успя да флиртуваш поне с три жени — засмя се Джастис. — Броих ги.
Телдън също се усмихна и отпи. Той винаги изглеждаше спокоен и уверен, независимо от ситуацията. Носеше хубав костюм, прическата му беше безупречна.
„Може би и аз трябва да обръщам малко повече внимание на тези неща — рече си Елънд. — Валет търпи косата ми такава, каквато е, но дали няма да й хареса повече, ако е подстригана?“
И друг път бе мислил да отиде на коафьор и шивач, но все се намираха други неща, които му поглъщаха вниманието. Напоследък се бе задълбочил в изследванията си и често закъсняваше.