Последната империя

— Елънд, Елънд — въздъхна Джастис. — Не можеш да избягваш някоя игра, като твърдиш, че не искаш да я играеш. Тя ще те намери. Реноа се премести в града тъкмо когато напрежението започна да нараства и доведе със себе си непозната наследница — момиче, което веднага се сближи с най-изтъкнатите свободни млади мъже в Лутадел. Това не ти ли се струва странно?

— Всъщност — поправи го Елънд — аз бях този, който пръв я заговори. Защото беше заела мястото ми за четене.

— Но ще признаеш, че е подозрително колко бързо те обвърза — рече Телдън. — Елънд, ако си решил да подхващаш романтична връзка, трябва да знаеш едно нещо: можеш да се забавляваш колкото искаш с жените, но не ги допускай твърде много до себе си. Тогава започват проблемите.

Елънд поклати глава.

— Валет е различна.

Приятелите му се спогледаха, после Телдън вдигна рамене и посегна към чашата. Джастис въздъхна и се протегна.

— Както и да е, време е да си вървя.

— Още по чашка? — предложи Телдън.

Джастис поклати глава и пак прокара ръка по косата си.

— Знаеш какви са родителите ми на баловете — ако не изляза да се срещна с определени хора от гостите, ще ми го натякват седмици.

Пожела им приятна вечер и се върна в залата. Телдън продължи да надига чашата, като току поглеждаше Елънд.

— Не мисля за нея — тросна се Елънд.

— А за какво тогава?

— За тазвечерната среща — отвърна Елънд. — Не съм сигурен, че ми хареса начинът, по който премина.

— Ха! — възкликна едрият младеж и махна с ръка. — Ти си станал по-лош и от Джастис. Какво се случи с човека, който идваше на тези срещи да се отпусне и да прекара малко време с приятели?

— Той е обезпокоен — призна Елънд. — Някои от приятелите му може да поемат по-скоро управлението на своите Къщи и той се страхува, че никой от нас не е готов.

— Не ставай мелодраматичен — изсумтя Телдън и намигна усмихнато на слугинята, която дойде да прибере чашите. — Имам чувството, че всичко това скоро ще приключи. След няколко месеца ще се чудим защо е трябвало да си блъскаме главите.

„Кейл Текиел няма да се върне“ — помисли Елънд.

Разговорът секна и не след дълго Телдън също се надигна. Елънд остана още малко, разтворил „Диктати на обществото“, но не можеше да се съсредоточи. Въртеше чашата с бренди между пръстите си, без да отпива.

„Дали Валет е още тук?“

Може би тя също бе отишла в някоя стая за собствена сбирка.

„Това момиче се интересува прекалено много от политика“. Може би й завиждаше — бе едва от няколко месеца в двора, а вече изглеждаше по-компетентна от него. Беше безстрашна, дръзка и… интересна. Не влизаше в нито един от стереотипите за придворна дама.

„Дали Джастис не е прав? Тя наистина е различна от останалите жени и намеква, че има неща, които не зная за нея“.

Опита се да прогони тези мисли. Вярно, че Валет беше различна — но беше също невинна, по свой начин. Пламенна, изпълнена с неочаквани хрумвания, енергична.

Изглежда обаче не осъзнаваше колко опасен може да е Лутадел. Зад баловете и гостуванията се криеха опасни интриги. Какво щеше да стане, ако някой прати Мъглороден, за да се разправи с нея и чичо й? Реноа нямаше силни връзки и никой в двора не би се учудил на някакво си убийство във Фелисе. Дали чичото на Валет бе взел предпазни мерки? Дали някога въобще се бе страхувал от аломанти?