Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— И така можем да приключим познанството — отвърна тя и го улови под ръка.
Елънд се усмихна. Не бяха единствената двойка, която се разхождаше по балкона; долу на дансинга още няколко се въртяха бавно на тихата музика.
„Изглежда толкова мирно. А само преди няколко дни мнозина от тези хора седяха и гледаха със скучаещ вид как обезглавяват жени и деца“.
Усещаше ръката на Елънд, топлината на тялото му. Келсайър казваше, че се усмихва, защото иска да извлече колкото се може повече радост от света — да се наслаждава на кратките мигове щастие. Докато се разхождаше под ръка с Елънд, тя започна да разбира как се чувства.
— Валет… — подхвана Елънд бавно.
— Да?
— Искам да напуснеш Лутадел.
— Какво?!
Той спря, обърна се и я погледна.
— Много мислих за това. Може би не си даваш сметка, но в града е станало опасно. Много опасно.
— Зная.
— В такъв случай осъзнаваш, че точно сега една малка Къща без съюзници няма място в Централната област — продължи той. — Чичо ти е наистина смел мъж, след като дойде тук и успя да си създаде място, но избра неподходящия момент. Аз… струва ми се, че нещата съвсем скоро ще излязат изпод контрол. А когато това се случи, не мога да гарантирам безопасността ти.
— Елънд, чичо ми знае какво прави.
— Говорим за различни неща, Валет. Сриват се цели Къщи. Текиелови бяха избити от бандити — макар че това е дело на Къща Хастинг. И те няма да са последните жертви, преди тази история да приключи.
Вин отново се сети за Шан.
— Но поне ти си в безопасност, нали? Къща Венчър… тя не е като другите. Искам да кажа, че е стабилна.
Елънд поклати глава.
— Валет, ние сме по-уязвими от останалите.
— Но нали разчитате на огромно богатство? Не на договори.
— Може да не им даваме гласност. Но ги има. Преструваме се на много богати и другите вярват, че имаме повече, отколкото е в действителност. Но с данъчното бреме на лорд Владетеля… единственият начин да поддържаш властта си е като печелиш. Тайни приходи.
Вин се намръщи, а Елънд се наведе към нея и продължи шепнешком:
— Валет, семейството ми добива атиум за лорд Владетеля. Оттам идват богатствата ни. В известен смисъл нашата стабилност зависи от прищевките на лорд Владетеля. Той не обича да се занимава с добива, но ужасно се ядосва, ако темпът на доставките се забави.
„Трябва да научиш повече! — подканяше я инстинктът. — Това е тайна, важна за Келсайър“.
— О, Елънд — прошепна тя. — Не биваше да ми казваш тези неща.
— Защо? — попита той. — Аз ти вярвам. Виж, искам да си дадеш сметка колко е опасна обстановката. Напоследък имаме затруднения с доставките на атиум. Това е откакто… е, отпреди няколко години. Нещата се промениха. Баща ми не успява да изпълни квотата, определена му от лорд Владетеля, и последния път, когато това се случи…
— Какво?
— Ами… — Той я погледна обезпокоено. — Да речем, че скоро Венчърови могат да се окажат в беда. Валет, лорд Владетеля разчита на този атиум — той е основното му средство за упражняване на контрол върху благородниците. Къща без атиум не може да се защитава от Мъглородните. Като поддържа голям запас, лорд Владетеля контролира пазара и увеличава неимоверното си богатство. Финансира армията чрез изкуствено създаден атиумен дефицит, като продава оскъдни количества месечно. Ако познаваше малко по-добре икономиката или аломантията, вероятно щеше да разбереш за какво говоря.
„О, довери ми се още. Зная повече, отколкото си мислиш. А сега дори зная повече, отколкото би трябвало“.
Елънд млъкна и се усмихна любезно на един минаващ наблизо принудител. Принудителят ги погледна със замислени очи изпод плетеницата от татуировки.
Щом принудителят се отдалечи, Елънд се наведе към нея.
— Искам да напуснеш града. Хората знаят, че ти обръщам внимание. Надявам се, ще си помислят, че го правя, за да ядосвам баща си, но въпреки това могат да се опитат да те използват. Големите къщи не биха се поколебали да смажат вашата фамилия само за да се доберат до мен и баща ми. Налага се да отпътуваш.
— Аз… ще помисля върху това.
— Няма много време за мислене — предупреди я Елънд. — Искам да си тръгнеш, преди да са те въвлекли в онова, което ще стане в града.
„Вече съм въвлечена повече, отколкото предполагаш“.
— Казах, че ще помисля — повтори тя. — Елънд, струва ми се, че би трябвало да се безпокоиш повече за себе си. Мисля, че лейди Шан Елариел ти готви удар.
— Шан? — Той я погледна учудено. — Тя е безобидна.
— Не мисля така, Елънд. Трябва да си внимателен.
Той се засмя.
— Погледни ни само… всеки от нас се опитва да убеди другия колко е опасна обстановката и всеки вироглаво се отказва да чуе събеседника си.