Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Любопитно бе да се наблюдава сръчността, с която зяпачите се справяха в устрема си с всяка трудност по пътя си. Една от улиците беше много широка, но все още незавършена. Щяха да я кръстят „Кралска“. Към осем и половина всички обърнати в различни посоки погледи започнаха да се насочват в една и съща точка и се втренчиха в дървената площадка за изстрелването на фойерверките. И тогава неотстъпно играещите лакти започнаха да бранят вече истински целостта на завладените територии срещу появяващите се непрестанно нови завоеватели.

Всъщност планът на фойерверките изглеждаше по-скромен и по-ясен от този във Версай и подчиняваше пиротехническите възможности на една изискана идея, а кралицата на онази епоха — алегорията, се изразяваше с помощта на изящен архитектурен стил.

Що се отнася до букета — твърде важна част, с която задължително завършваха тържествата — защото парижанинът винаги съдеше за фойерверките според блясъка на букета — управителят на всичко това Руджиери го беше отделил от центъра и го беше поставил откъм страната на реката, зад статуята на Луи XV, в един бастион, целия натъпкан с допълнителни ракети. Това принуждаваше гражданите да се повдигнат с още три-четири тоаза и да насочат погледите си над това възвишение, където беше поставен букетът с цветя.

Каретите продължаваха да пристигат и да нахлуват в самия площад. Скоро зад колите се натрупаха още хора от непрестанно нарастващата тълпа, така че каретите — дори да искаха да се оттеглят — вече не можеха да го направят, притиснати в гъстата и шумна маса от хора. Тогава се видя как — чрез дързостта, с която парижанинът нахлува навсякъде и която не може да се сравни с нищо освен с дългото му търпение, с което се оставя да нахлуят при него — върху покривите на каретите се качват френски гвардейци, работници и лакеи.

Покрай новите сгради, където днес са хотел „Крийон“ и Кралското хранилище, колите на поканените, между които без всякаква предпазливост не беше оставен коридор, се образуваха три редици, които се простираха от едната страна от булеварда до Тюйлери, а от другата — от булеварда до „Шан-з-Елизе“. Те се виеха като тройно увита змия.

Една от каретите пристигна към девет часа, с други думи, едва няколко минути преди определения час за фойерверките, и се опита да си пробие път към вратата на управителя. Но това оспорвано вече от известно време желание изглеждаше сега дръзко, дори невъзможно. Четвърта редица карети, притискаща първите три, беше вече започнала да се образува и конете, които бяха част от нея, бяха измъчвани от тълпата. От буйни те се превръщаха в бесни, мятаха наляво и надясно копитата си при най-малкото раздразнение и причиниха няколко нещастни случая, които се изгубиха в шума и хората.

Увиснал върху пружините на тази карета, която току-що беше пробила пътя си в тълпата, един младеж риташе и отклоняваше всички желаещи, които се опитваха да си послужат с това улеснение като със средство за придвижване и което той сякаш си беше присвоил. Когато каретата спря, младежът скочи настрани, но без да пусне ресора, на който продължи да се държи с една ръка. През отворената вратичка на каретата той можа да чуе оживения разговор между собствениците на колата.