Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Много мъдро от твоя страна.
Погледът на Макоб присветна.
— А защо да не унищожа и теб?
Аха, стигнахме и до това. Всяването на ужас можеше да се превърне в пристрастеност. Никола познаваше неколцина подобни хора, които се считаха за властелини на престъпния свят на Виен. Тази слабост бе удивително податлива на манипулация и Никола умееше да я долавя още при първите разменени фалшиви любезности. Макоб обичаше да всява ужас в жертвите си. Доколкото Никола беше запознат, ужасът май беше необходимо условие за некромантските заклинания, но смяташе, че основният мотив на Макоб бе, че той се бе научил да извлича удоволствие от него.
— След като унищожи Доктор Октав, да смятам ли, че имаш нужда от помощта на смъртни хора?
— Която ще ми осигуриш ти ли? — попита Макоб без особен интерес.
— Срещу възнаграждение.
Макоб изглеждаше разсеян и това не се харесваше на Никола. Не само, че не беше особено ласкателно за самия него, но и го караше да се чуди какви събития се развиват в малкото царство на Макоб. Дали онова, което привличаше вниманието на некроманта беше Мадлин, или Ронсард и Хал, или Арисилд? Трябваше да стори нещо, за да спечели отново вниманието на Макоб.
— Въпреки всичките ти магии, по същността си ти си престъпник. Престъпник, който е бил заловен. Аз съм престъпник, който никога не е бил залавян.
Макоб вдигна глава и отново прикова поглед в Никола.
— Аз те залових.
Да му подаря ли това или не? Никола извърши няколко бързи изчисления наум. Смятам да не му го давам.
— След като влязох в капана ти по собствено желание.
В очите на Макоб проблесна гняв и нещо подобно на безсилие.
— Аз пожелах да те доведа тук долу. Исках да видя какво представляваш.
— И искаше и другата сфера.
Макоб се поколеба, след което кимна в посока на сферата на Роан, увиснала над трупа.
— Тази умира. Тя така или иначе не представляваше нещо особено. — Той изгледа Никола косо и продължително. — Не като мен.
Опитът за изтръгване на информация беше твърде прозрачен. Не като него? Иска да каже докато е мъртъв. А има ли вероятност това положение да се промени? Никола побърза да отвърне:
— Тази сигурно е една от първите. А Роан е могъщ, но не колкото Арисилд.
Не искаше да споменава нищо повече за останалите. Ако бяха мъртви, нямаше да им помогне, но ако не бяха, последното нещо, което искаше, бе да привлича вниманието на магьосника към тях.
— Ти май доста разбираш от сферите?
— Не.
Макоб щеше да разбере, ако го излъжеше.
— Жената.
Макоб се поколеба. Знаеше, че по този начин се издава и това го ядосваше. ядосваше го опасно. Гласът му представляваше ниско злокобно ръмжене.
— Тя разбира ли от сферите?
Значи Мадлин беше на свобода и предизвикваше голям ужас. Никола се усмихна.
— Тя разбира онова, което й е нужно.
Или поне тя така смята. Добави:
— Мога да поема ангажимента да ти намеря липсващия череп. Нали това е нещото, което искаш? Онова, за което Октав искаше да разпита стария Херцог Мондоло? Съмнявам се, че информацията на Херцога щеше да представлява някаква ценност; той навярно е бил преместен от Габар Вентарин като допълнителна предпазна мярка. — той замълча. Макоб го беше удостоил с цялото си внимание. — Бил е отнесен в двореца, нали?
— Да, като трофей. — Макоб го изгледа и злобно присви очи. — Знам къде е. Мога да си го набавя сам. Няма да ангажирам с това точно теб. По-скоро бих ангажирал пепелянка.
Никола изкриви устни в презрителна усмивка. Констан Макоб, некромант и стократно по-голям убиец, го смяташе за пепелянка. Не беше толкова побъркан, че да му благодари за комплимента, но каза:
— Обвинението е доста несправедливо в светлината на твоите деяния, не смяташ ли?
— Аз продължих работата си. — каза Макоб, но в интонацията му нямаше оправдание, нито пред Никола, нито към който и да е друг. В момента отново гледаше към трупа и вниманието му се отклоняваше от затворника.
— Това е единственото, което има значение.
Никола се намръщи. Може би, се пак не суетата беше ключът към характера на Макоб. Дали не беше обсебването? След като семейството му е било покосено от бърза и жестока болест, той не е могъл да се спре, след като веднъж беше хвърлил всичките си усилия в работата, докато накрая тя е придобила за него такова всепоглъщащо значение, че всичко друго е останало настрани? Това обясняваше много неща. И го прави доста по-труден за манипулиране.
Макоб отново се обърна към Никола и понечи да му каже нещо, но изведнъж застина на място и наостри слух с изопната шия. Закрачи към вратата без нито дума повече. Когато стигна до сянката на отвора, силуетът му сякаш се разтвори и не беше възможно да се определи дали беше излязъл или се беше разтворил в мрака. Никола се изправи в седнало положение и предпазливо издърпа нагоре ръкава на съдраното си палто, за да стигне до маншета на ризата и да измъкне телчетата. Това поне обясняваше разсеяността на Макоб. Никола би предпочел Мадлин да беше потърсила безопасност на повърхността, вместо да вилнее със сферата в леговището на Макоб, но също така предпочиташе да не става централен елемент в следващото некромантско заклинание.