Вярата на прокудения

— Изсипи малко отгоре й, ако обичаш — Вирна се държеше за корема, сякаш имаше спазми. — Но внимавай да не я докоснеш с пръст или да я допреш до кожата си — и каквото и да стане, не духай насреща й. Гледай дори да не дишаш.

Ейди се наведе, за да види по—добре как Калан внимателно сипва малко искрящ прашец върху квадратния лист. Образува се малка купчинка. Тук—там се виждаше по малко цвят, но като цяло беше зеленикавосивкава.

— Какво е това? Някакъв вид магически прах ли?

— Стъкло.

Калан вдигна очи.

— Стъкло? Измислила си стъкло?

Вирна изпухтя на себе си, като се сети колко глупаво трябва да е звучала.

— Не, Майко Изповедник. Измислих как да го счупя. Виждаш ли, това тук е просто счупено стъкло, натрошено на мънички парченца — почти на прах. Но докато го счуквахме в хаванчето, използвахме силата на своя Хан. По този начин успяхме да го раздробим на съвсем мънички частички, но по особен начин.

Вирна се наведе напред, завъртя пръст над купчинката прах. Кара се приближи, за да може да вижда по—добре опасната субстанция.

— Това стъкло — всяко парченце от него — е остро и назъбено, макар всяко да е много мъничко — не по—голямо от прашинка, така че практически не тежи, почти като прах е.

— Добри духове — възкликна Ейди, преди да произнесе молитва към Създателя на собствения си език.

Калан се покашля.

— Нищо не разбирам.

— Майко Изповедник, не можем да прокараме магията си през защитата на Ордена. Техните хора са подготвени да реагират на магия, та дори била тя и под формата на камък, който с помощта на някаква магическа сила е запратен срещу частите им.

Това стъкло обаче, макар че използвахме магия, за да го натрошим, не притежава магически свойства — изобщо. То е просто инертен материал, също както праха, подритнат от нечий крак. Родените с дарбата от Ордена не могат да уловят магическо присъствие в него, понеже няма такова. Благодарение на дарбата си те ще го усетят просто като прах или мараня, може би като мъгла — в зависимост от конкретните атмосферни условия.

— Но нали и преди сме изпращали срещу тях облаци прах — възрази Калан. — С прах, от който да им става зле и тъй нататък. И в повечето случаи успяваха да намерят противооръжие.

Вирна вдигна пръст във въздуха, за да подчертае думите си, и се усмихна тъжно:

— Но тези облаци прах съдържаха магия. Майко Изповедник, в това тук няма магия. Нима не разбираш? То е толкова леко, че остава да се носи във въздуха дълго време. Чрез най—обикновена магия просто го хвърляме във въздуха, след което отнемаме магията, или пък изобщо не използваме магия, за да го разпръснем, а го хвърляме с вятъра. И в двата случая е достатъчно само хората им да минат през него.

— Добре — Калан се почеса по челото. — Но какво ще им стори?

— Ще влезе в очите им — дрезгаво се обади Ейди из зад рамото на Калан.

— Точно така — допълни Вирна. — Влиза им в очите както всеки друг прах. Отначало ще ги дразни и ще започнат да мигат, за да си прояснят погледа. Но понеже частичките до една са остри като бръснач и нащърбени, примигването само ще ги загнезди по—надълбоко в очната тъкан. Прашинките ще се забият в очите им и ще ги ослепят, правейки безчет мънички прорези в зениците при всяко мигване. Колкото повече мигат, толкова повече се осакатяват. — Вирна се изправи и се загърна в наметалото си. — Ще ги ослепят.