Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— Майко Изповедник?
Калан се стресна и видя тъмна фигура, надвесена над нея. Примигна, за да проясни образа, и осъзна, че е Вирна. Блатният пръстен със слънчев мотив, символ на Прелата Сестрите на светлината, проблесна на светлината на лампата. Здрачът зад нея бе обагрил палатката в медни оттенъци.
Калан разтърка очи, за да прогони съня. Вирна бе облечена в дълга сива вълнена рокля и наметната с тъмнокафяво наметало. На врата роклята й бе украсена с бяла ивица, което омекотяваше строгостта на дрехата. Кестенявата коса на жената изглеждаше в ред, но в кафявите й очи Калан съзря тревога.
— Какво има, Вирна?
— Ако имаш минутка, бих желала да поговорим.
Без съмнение Уорън й бе казал нещо. Всеки път, когато Калан ги видеше заедно, размяната на погледи помежду им, случайните докосвания й напомняха за начина, по който се отнасяха един към друг тя и Ричард. Фактът, че Вирна е влюбена, променяше до известна степен отношението на Калан към външната й студенина, понеже това показваше, че Сестрата е способна на нежност. Калан знаеше, че хората гледат на самата нея с подобно любопитство и съмнение, когато стане въпрос за нежни чувства.
Въздъхна, питайки се дали разговорът им няма да касае Ан и пророчествата. Не бе в настроение за това.
— Кара, колко време съм спала?
— Няколко часа. Скоро ще мръкне. По скованите си врат и рамене от спането върху масата Калан можеше сама да се убеди, че е минало доста време. Изтегна се настрани и видя Ейди седнала на ниска пейка. Бе завила краката си с тъмно одеяло.
— Как се чувстваш? — попита я чародейката.
— Добре съм — дъхът й се виждаше в студения вечерен въздух. — Тръгнаха ли вече?
— И двата отряда са на път отпреди час — отвърна Ейди. — Първият, този на Галеанците, замина подреден в дълги колони. Келтонците се изнесоха на малки групички, които не биха могли да забележат дори най—усърдните съгледвачи.
Калан се прозина.
— Добре.
Знаеше, че имат основания да очакват атака от страна на Ордена на зазоряване. Добре поне, че имаше достатъчно време хората им да се доберат до определените места и да заемат позиции. При мисълта за предстоящото нападение я сви стомахът. Знаеше, че и войниците ще са притеснени и едва ли ще могат да поспят.
Ейди тайничко прокарваше пръст по червените и жълтите мъниста, украсяващи деколтето на семплата й роба.
— След като Галеанците си тръгнаха, се върнах, за да помогна на Кара да отклонява всички набези към теб и да не те безпокоят, докато си починеш.
Калан й благодари с кимване. Калан си помисли, че или Ейди е решила, че почивката е била достатъчна, или пък Вирна е имала сериозна причина да настоява за среща.
— Какво има, Вирна?
— Открихме… нещо. Всъщност не толкова открихме, колкото ни хрумна.
— Кои вие?
Вирна се покашля. Преди да продължи, тихичко се помоли на Създателя за прошка.
— Всъщност, Майко Изповедник, идеята беше моя. Някои от Сестрите ми помогнаха, но инициативата дойде от мен. Аз нося цялата отговорност.
Калан си каза, че Вирна се изразява малко странно. Като че ли самата тя не харесваше ни най—малко идеята си — каквато и да бе тя. Изчака я да продължи, без да я насилва.
— Ами, работата е там, че ни е трудно да прокарваме незабелязано каквото и да било покрай магьосниците на Ордена. Те разполагат както със Сестри на светлината, така и със Сестри на мрака, а ние нямаме възможностите на последните. Когато се опитваме да изпращаме неща…
— Да изпращате неща?
Вирна стисна устни.
— Оръжия.
Калан сбърчи въпросително чело, Вирна се наведе да вдигне нещо от земята. Протегна отворената си длан, показвайки на Калан няколко малки камъчета.
— Зед ни показа как да превръщаме най—обикновени неща в смъртоносни оръжия. Можем да ги насочваме срещу врага с помощта на силата си, за някои е достатъчен дори един дъх — като например за тези камъчета. Магията ни помага да ги изстрелваме по—бързо от коя да е стрела. Камъните, които изпращаме нататък, покосяват цели редици вражески войници. Те летят толкова бързо, че по някога е достатъчен само един, за да прониже пет—шест войници.
— Това вече съм го чувала — прекъсна я Калан. — И знам, че в един момент вече не действало, понеже техните магьосници намерили начин за противодействие.
Калан забеляза в погледа на Вирна следи от огромната отговорност, легнала на плещите на Прелата.
— Точно така. Орденът се научи да открива следите от магията, която използваме. Надушват дори предметите, създадени с магически способи. Всичките ни умения в тази област станаха безполезни.