Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Императорът потъна в мисли.
— Тази кучка изтреби стотици хиляди наши войници. Досега винаги е успявала да излезе с крачка пред мен, да ми се изплъзне. Но през цялото време всъщност отстъпваше към стената — към тази стена. — В погледа му блесна хладна ярост. — Надявам се, че по волята на Създателя най-сетне съм я пипнал. — Кокалчетата на ръката му, стиснала ножа, бяха побелели, в гласа му трептеше смъртоносна заплаха. — Тя ще бъде моя и ще си разчистим сметките. Лично ще се погрижа за това.
Себастиан се вгледа в очите на императора.
— Значи краят е близо, най-накрая победата, Средната земя, ще бъде наша. Спечелим ли Средната земя, съдбата на Д’Хара също ще е решена. — Отново вдигна ножа си. — А щом Майката Изповедник е тук, то Господарят Рал най-вероятно също не е далеч.
Объркана от чутото, Дженсън гледаше ту Себастиан, ту Джаганг.
— Значи искате да кажете, че съпругът и, Господарят Рал, също е тук?
Кошмарният поглед на императора застина върху нея, лицето му се разтегли в ехидна усмивка.
— Именно, скъпа.
Смъртоносният му поглед я смрази. Можеше само да благодари на добрите духове, че в тази борба е на негова страна, че не му е враг. Въпреки това трябваше да сподели с него ценната информация, която бе получила от Том. Сърцето и се сви, като се сети, искаше и се да не го бе чула точно От Том. Но Себастиан пръв заговори за това.
— Господарят Рал не може да е тук, в Ейдиндрил. — Двамата мъже я погледнаха едновременно. — Той е далеч на юг.
Джаганг свъси чело.
— На юг ли? Какво искаш да кажеш?
— Господарят Рал е в Стария свят.
— Сигурна ли си? — попита Себастиан.
Дженсън го изгледа изумена.
— Но нали сам ми го каза? Каза ми, че е повел армията си към Стария свят.
Себастиан започна да си припомня.
— Да, наистина, но това беше много преди да те срещна, Джен, много преди да напусна нашите части. Информацията ми беше от тогава. Доста отдавна.
— Но аз съм сигурна, че е бил в Стария свят и след това.
— Какво имаш предвид? — изръмжа властно Джаганг.
Дженсън се прокашля.
— Връзката. Д’Харанците усещат връзка с Господаря Рал.
— И ти ли? — попита Джаганг.
— Не. В мен тя не е достатъчно силна. Но докато със Себастиан бяхме в Народния дворец, срещнах хора, които ми казаха, че Господарят Рал е далече на юг, в Стария свят.
Императорът се замисли над думите и и посрещна с поглед една Сестра, която внесе плато, отрупано със сушени плодове, сладкиши и ядки. Постави го на странична маса, очевидно притеснявайки се да не смути разговора на императора и гостите му.
— Но това беше още зимата в Двореца, Джен. Чувала ли си някой да го потвърждава по-скоро?
Тя поклати глава.
— Мисля, че не.
— Ако Майката Изповедник възнамерява да остане в Ейдиндрил — замислено пророни Себастиан, — значи е възможно, при положение, че последните сведения за Господаря Рал са, че е заминал на юг, да се качи на север, за да бъде с нея.
Джаганг се надвеси над парчето кърваво месо в чинията си.
— Тези двамата са ужасни. Злото в тях няма край. Познавам ги доста отдавна. От опит знам, че ако има начин да са заедно, ще бъдат заедно — дори в смъртта.
Разтърсващи новини.
— Значи можем да го хванем — прошепна Дженсън като на себе си. — Значи можем да се доберем и до Господаря Рал. И този кошмар да свърши. Най-сетне да вкусим сладостта на победата.
Тя се облегна назад, пръстите и потрепваха нервно по масата, очите и поглеждаха ту Себастиан, ту Джаганг.
— Макар да не съм убедена, че Господарят Рал е в Ейдиндрил, доколкото го познавам, няма да е чудно, ако реши да остане с Майката Изповедник и да загуби, вместо да стои отстрани и да гледа как всичко се изплъзва от властта му частичка по частичка.
Усети странно бодване в сърцето, като си представи как двамата посрещат заедно последния си миг живот. Беше и трудно да повярва, че представител на рода Рал изпитва чувства към жена, камо ли, че е възможно да застане редом с нея, докато тя губи битката за родината си, а наред с това и живота си. Господарят Рал по-скоро би мислил за собствената си кожа и за двореца си.
Все пак мисълта, че той е толкова близо, бе твърде примамлива, за да я пропусне покрай ушите си. Пулсът и се учести.
— Щом е толкова близо, значи помощта на Сестрите на светлината няма да ми е нужна. Няма да ми е необходима магия. Трябва само да се приближа още малко, да бъда с вас, когато предприемете атака на града.
Мрачната усмивка на Джаганг се върна на лицето му.