Колоните на сътворението

— Донесете на младата дама плодове и сладкиши.

Щом онази се поклони и излезе, императорът отново стана сериозен.

— Именно затова смятам да изпратим по-малка част, от колкото очакват. Отряд, който ще може да реагира по-пъргаво на защитата, която са си изградили. Може да надвият патрулните ни взводове, но няма да се справят с кавалерийски отряд, подпомаган от родени с дарбата. Ако се наложи, винаги можем да изпратим още хора в града. След цяла зима бездействие те с радост ще се втурнат в атака. Но не ми се ще да правя онова, което Ейдиндрил очаква от нас.

Себастиан замислено ровичкаше дебело парче печено говеждо.

— Може да е в Двореца на Изповедниците. — Погледна императора. — Майката Изповедник може да е решила най-сетне да заеме позиция.

— И аз мисля така — рече император Джаганг.

Навън бурята се усилваше, вятърът свистеше между палатките.

Дженсън не можа да се въздържи.

— Наистина ли смятате, че тя ще е там? — Въпросът беше И към двамата. — Че ще остане в града, когато знае, че към тях се е насочила огромна армия?

Джаганг сви рамене.

— Разбира се, не мога да бъда сигурен, но съм влизал в битки с нея из цялата Средна земя. В миналото тя имаше възможности за избор, макар често пъти не лек. Притиснахме войската и в Ейдиндрил непосредствено преди началото на зимата и обсадихме града. Сега за нея и хората и няма избор, наоколо са само планини, няма къде да избягат. Дори тя знае, че все някога идва момент да се изправиш лице в лице с избора си. Мисля, че за нея това е мястото, където трябва да влезе в решителен бой.

Себастиан си взе парче месо.

— Звучи прекалено просто.

— Разбира се точно затова мисля, че е решила да постъпи така.

Себастиан посочи на север с острието на ножа си заедно с парчето червено месо на него.

— Може да се е оттеглила през планините и да е оставила хора, достатъчни, за да поемат патрулите и разузнаването, като целта и е да ни обърка, както предполага Дженсън.

Джаганг сви рамене.

— Не е изключено. Тази жена е абсолютно непредвидима. Но възможностите и за отстъпление са на привършване. Рано или късно няма да има накъде повече. Може да не влиза в плановете и, но просто така стоят нещата.

Дженсън нямаше представа, че Старият свят е напреднал толкова много. Себастиан, поради дългото си отсъствие, също не го знаеше. Перспективите за Императорския орден далеч не бяха толкова трагични, колкото си ги бе представяла тя. Въпреки това рискът не беше станал по-малък.

— Значи възнамерявате да заложите хората си, като ги хвърлите в подобна битка, надявайки се, че тя ще бъде в града?

— Да ги заложа ли? — Джаганг изглеждаше развеселен. — Нима наистина не разбираш? Изобщо не става въпрос за хазарт. И в двата случая нямаме какво да губим. И в двата случая Ейдиндрил ще бъде наш. По този начин най-сетне ще разделим на две Средната земя, а следователно и целия Нов свят. Разделяй и владей — това е пътят към победата.

Себастиан облиза кръвта от ножа си.

— Вие познавате тактиките и по-добре от мен и няма да ви е трудно да предвидите следващия и ход. Но както сам казахте, независимо дали ще реши да остане с хората си или ще ги изостави на произвола на съдбата, Ейдиндрил ще бъде наш и ние ще се възкачим на трона на властта в Средната земя.