Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Авелин изсумтя с горчива насмешка.
— И тя ли е толкова твърда, колкото думата на господарите ти? И твоето ли злато е само илюзия, целяща да подмами кораба в морето и там да го потопи под бурните вълни?
Изражението на Куинтал красноречиво говореше, че той нито разбира, нито пък се интересува какво се опитва да му каже Авелин. Брат Правда имаше една-едничка цел и нищо не можеше да го отклони от нея. Което означаваше, че Авелин трябваше да избира — да се предаде, с надеждата, че Куинтал ще удържи на думата си, или да се бие.
Ала доверие на някогашния си другар той нямаше — веднъж получил камъните, Куинтал щеше да го убие, а след това щеше да стори същото и с Джил, за да не оставя никакви свидетели след себе си. В това Авелин беше съвсем сигурен, затова изобщо не се колеба и като извади графита от джоба си, насочи го срещу противника си.
— Нима ще пожертваш приятелката си? — изсмя се Куинтал злобно.
— Ще ти пощадя живота в замяна на момичето.
Брат Правда обаче продължи да се смее и едрият монах внезапно осъзна, че нещо не е наред. Куинтал по-добре от всеки друг познаваше умението на Авелин с магическите камъни и несъмнено разбираше, че графитът може да призове мълния, която да го изпепели на място. Въпреки това, тази маша на покварената абеликанска църква, човекът, нарекъл себе си брат Правда, изобщо не се боеше.
Мислите на Авелин се насочиха към пещерата, избрана за място на тази съдбоносна среща. Съвсем ясно усещаше магическите вибрации наоколо, ала те не идваха от графита. Тъкмо напротив, той сякаш напълно бе изгубил силата си. И тогава едрият монах разбра.
— Слънчев камък — потвърди Куинтал, разчитайки правилно изражението му. — Тук магията няма да ти помогне особено, братко Авелин.
Авелин задъвка долната си устна, мъчейки се да намери някакъв изход. Прекрасно помнеше как веднъж отец Сихертън беше създал подобна мъртва зона, за да може той заедно с още неколцина послушници да се опита да открие свойствата на огромния аметист. Само най-мощните магии действаха в тази зона и дори техните сили значително отслабваха.
Е, да, сигурно щеше да успее да призове някоя мълния в пещерата, ала тя щеше да бъде толкова немощна, че вместо да нарани Куинтал, само още повече щеше да го разлюти.
Брат Правда протегна ръка.
— Камъните — заяви той. — Камъните срещу живота на жената.
— Тя няма нищо общо с всичко това — неочаквано се намеси Елбраян и като пристъпи навътре в пещерата, застана до пълния монах. — Не знам какви престъпления е извършил брат Авелин, ала жената не можеш да обвиниш в нищо.
Мрачна сянка легна върху лицето на Куинтал при вида на внушителния мъж.
— Още едно предателство! — ревна той. — Но какво, ли друго можех да очаквам от вероотстъпник като Авелин Десбрис!
— Не предателство — поправи го Елбраян. — Справедливост.
— Какво знаеш пък ти за всичко това? — избухна Куинтал. — Какво знаеш за този непознат? И когато дойде да те моли за помощ, каза ли ти, че е убиец?
— И жената ли е убийца? — спокойно попита Елбраян.
— Не — отвърна Авелин, когато брат Правда се поколеба.
— Откраднала ли е нещо? — продължи да разпитва Елбраян.
— Не! — категорично заяви Авелин. — Тя не е извършила никакво престъпление. Що се отнася до моите, нямам намерение да ги крия — готов съм да си ги призная честно и открито. А когато свърша с разказа си, нека бъда съден, ала не и от един абеликански монах.
Брат Правда присви очи и го изгледа заплашително. Не бе и помислял да позволи Авелин да бъде съден — той беше и обвинител, и съдия, и палач и то с благословията на самия абат Маркварт.
— Безумецо! — рече Куинтал на пазителя. — Сам подписа смъртната си присъда, като последва Авелин тук. Сега си обречен, също както него и жената.
— Още справедливост? — подигравателно попита Елбраян, ала не можа да каже нищо повече, защото злият монах рязко се обърна и отметна увивното растение, което закриваше входа зад него. Сребристо сияние проблесна във въздуха, после от вътрешността на пещерата долетя задавен стон.
— Върви при нея! — извика младият мъж на Авелин, а сам той вдигна Ястребокрилия и се хвърли напред, за да посрещне Куинтал.
— Този път няма да се оставя да ме изненадаш — изсъска брат Правда, твърдо решен да не допусне Авелин да се притече на помощ на приятелката си.
Само че нападението на Елбраян беше прекалено яростно, прекалено неудържимо. Без да обръща внимание на удара, който получи в гърдите, пазителят го блъсна с рамо, принуждавайки го да направи крачка встрани. Куинтал заби пети в земята, опитвайки се да устои на натиска, ала в този миг Авелин връхлетя върху двамата противници, изблъска ги и влетя във втората пещера.