20 години по-късно

Коадюторът погледна кралицата, която направи утвърдителен знак.

— На мястото на нейно величество не бих се колебал — студено отвърна Гонди, — бих върнал Брусел.

— А ако не го върна — извика кралицата, — какво мислите, че ще стане?

— Мисля, че утре в Париж няма да остане камък върху камък — каза маршалът.

— Питам не вас, а господин дьо Гонди — забеляза кралицата сухо и без да се обърне.

— Ако ваше величество пита мене — отговори коадюторът със същото спокойствие, — ще ви кажа, че съм напълно съгласен с господин маршала.

Лицето на кралицата пламна, хубавите й очи сякаш искаха да изскочат навън; карминовите и устни, сравнявани от всички поети на онова време с цъфнал нар, побледняха и затрепераха от яд: тя почти уплаши дори Мазарини, който все пак беше свикнал с домашните сцени на това неспокойно семейство.

— Да върна Брусел! — извика тя най-после със страшна усмивка. — Хубав съвет, няма що! Ясно се вижда, че идва от свещеник!

Гонди остана невъзмутим. Днешните оскърбления сякаш се плъзгаха по него като вчерашните сарказми; но омразата и отмъщението се трупаха мълчаливо и капка по капка в дъното на сърцето му. Той погледна студено кралицата, която буташе Мазарини, за да каже нещо на свой ред.

Но обикновено Мазарини мислеше много и говореше малко.

— Ехе! — каза той. — Добър съвет, приятелски съвет. Аз също бих го върнал, тоя добряк Брусел, жив или мъртъв, и всичко би било свършено.

— Ако вие го върнете мъртъв, всичко би било свършено, както казвате, ваше високопреосвещенство, но не тъй, както си мислите.

— Нима казах жив или мъртъв? — продължи Мазарини. — Начин на говорене. Вие знаете, че аз си служа много лошо с френски език, на който вие, господин коадютор, говорите и пишете тъй добре.

— Я гледай какъв държавен съвет! — каза д’Артанян на Портос. — Нашите съвети в Ла Рошел, с Атос и Арамис, бяха по-добри.

— В бастиона Сен Жерве.

— И там, и на други места.

Коадюторът преглътна всичко това и продължи все със същото невъзмутимо спокойствие:

— Ако съветът ми не се харесва на ваше величество, то е без съмнение, защото ви е даден по-добър; аз зная много добре мъдростта на кралицата и на съветниците й, за да предположа, че столицата ще бъде оставена в такова вълнение, което може да доведе до революция.

— И така значи, според вас — насмешливо подзе испанката, като си хапеше устните от яд, — вчерашният бунт,

преминал Днес във въстание, Може да се превърне утре в революция.

— Да, всемилостива господарке — сериозно отговори коадюторът.

— Но, господине, като ви слуша, човек наистина може да си помисли, че народите са загубили всяка спирачка.

— Тая година е лоша за кралете — забеляза Гонди и поклати глава. — Вижте какво става в Англия, всемилостива господарке.

— Да, но у нас, във Франция, за щастие няма Оливър Кромуел — отговори кралицата.

— Кой знае — каза Гонди. — Тия хора са като гръм: виждаш го само когато поразява.

Всички потрепераха и настъпи минутно мълчание.

През това време кралицата притискаше ръце към гърдите си; виждаше се, че тя сдържа силното биене на сърцето.