20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Всемилостива господарке — отговори маршалът, — трима души от отряда ми паднаха в Пон Ньоф, четирима на Халите, шестима на ъгъла на улица дьо л’АрбуСек и двама на вратата на вашия дворец — всичко петнадесет души. Доведох обратно десет-дванадесет ранени. Шапката ми остана не зная де, отнесена от куршум, и по всяка вероятност щях да остана при шапката си, ако не беше господин коадюторът, който дойде навреме и ме освободи.
— А, наистина, щях да се учудя, ако това куче а къси и криви крака не беше намесено във всичко това! — каза кралицата.
— Всемилостива господарке — възрази Ла Мейере със смях, — не говорете лошо за него пред мене, защото е още съвсем прясна услугата, която той ми направи.
— Добре, бъдете му благодарен, колкото желаете — каза кралицата, — но това съвсем не задължава мене. Вие сте здрав и читав — това е всичко, което желаех. Поздравявам ви не само с добре дошъл, но и с благополучното ви завръщане.
— Да, всемилостива господарке, но благополучното ми завръщане беше възможно само при едно условие: да ви предам волята на народа.
— Волята! — намръщи се Ана Австрийска. — Охо, господин маршал, трябва да сте изпаднали в много
голяма опасност, за да се наемете с такава необикновена мисия!
Тия думи бяха казани с известна ирония, която не
се изплъзна от маршала.
— Извинете, всемилостива господарке — рече той, — аз не съм адвокат, аз съм военен и затова може би не разбирам добре значението на думите. Трябваше да кажа желанието, а не волята на народа. А що се отнася до отговора, с който ме удостоихте, вие искахте да кажете, струва ми се, че съм се уплашил.
Кралицата се усмихна.
— Е, да, всемилостива господарке, аз се уплаших; това е за трети път в живота ми, а съм участвувал в дванадесет големи сражения и не зная в колко схватки и престрелки. Да, аз се уплаших и предпочитам да стоя пред ваше величество, колкото и да е страшна усмивката ви, отколкото пред тия пъклени дяволи, които ме придружиха дотук и които не зная откъде излизат.
— Браво! — съвсем меко каза д’Артанян на Портос. — Чудесно отговори.
— Е, добре, какво е желанието на моя народ? — попита кралицата, хапейки устните си, докато придворните се споглеждаха учудено.
— Да му се върне Брусел, всемилостива господарке — отвърна маршалът.
— Никога! — каза кралицата. — Никога!
— Както обича ваше величество — рече Ла Мейере, като се поклони и направи крачка назад.
— Къде отивате, маршале?
— Да предам отговора на ваше величество на тия, които го чакат.
— Останете, маршале, не искам да помислят, че водя преговори с бунтовници.
— Всемилостива господарке, аз дадох дума — възрази маршалът,
— Тоест …
— Ако вие не заповядате да ме арестуват, аз трябва
да отида.
Мълнии изскочиха от очите на Ана Австрийска.
— О, няма никакво значение, господине! — каза тя. — Арестувала съм и по-важни от вас. Гито!
Мазарини се спусна.
— Всемилостива господарке — каза той, — ако на свой ред смея да ви дам един съвет …
— Също да върна Брусел, господине? В такъв случай не си правете труда.
— Не — рече Мазарини, — макар че съветът ми не е по-лош от другия.
— Какъв е той?
— Повикайте господин коадютора.
— Коадютора! — извика кралицата. — Тоя етрашев раздорник1 — Та именно той е организирал тоя бунт!
— Толкова по-добре — каза Мазарини. — Ако той го е уредил, той може и да го прекрати.
— И ето удобен случай, всемилостива господарке — забеляза Коменж, който гледаше от един прозорец. — Ето той раздава благословиите си на площада на Пале Роял.
Кралицата се спусна към прозореца.
— Наистина — каза тя. — О, лицемер! Вижте!
— Виждам, че всички коленичат пред него, макар че е само коадютор — рече Мазарини. — А ако бях на неговото място, биха ме разкъсали, макар че съм кардинал. И така, аз настоявам на моето желание (Мазарини наблегна на тая дума) ваше величество да приеме коадютора.,
— Защо не кажете и вие: моята воля? — тихо отговори кралицата.
Мазарини се поклони.
Кралицата се замисли за минута. След това вдигна глава и каза:
— Господин маршал, идете да намерите господин коадютора и ми го доведете.
— А какво да кажа на народа? — попита маршалът.
— Да потърпи — отвърна Ана Австрийска. — И аз търпя.
Гордата испанка каза това с такъв заповеднически тон, че маршалът не възрази нищо; той се поклони и излезе. Д’Артанян се обърна към Портос.
— Как ще свърши всичко това? — рече той.
— Ще видим — отвърна Портос с обикновения си спокоен вид.
През това време Ана Австрийска се приближи до Коменж и му заговори тихо.