Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Секирата описа мощна бляскава дъга и Кървавия девет се претърколи настрани. Тежкото острие се заби в земята и пръсна облак от каменни отломки. Нещото изрева и от широко зейналата му паст полетяха лиги. Кървавия девет потъна назад в мрака, затанцува като сянка, заизвива се като огнен език.
Отстъпваше отново и отново. Остави мощните удари да го подминат отляво, отдясно, да прелетят над главата му, да профучат под краката му. Остави ги да звънтят в метал, да стържат в камък, да кънтят и пълнят въздуха с бяс и летящи отломки. Отстъпва, докато онова не се измори от тежестта на всичкия метал по себе си.
Видя го как се препъва и разбра, че неговият момент е дошъл. Втурна се напред, вдигна високо меча и изрева. Викът завибрира в ръката му, в дланта, в острието, в самите стени на пещерата. Огромният шанка вдигна с две ръце дръжката на секирата, за да блокира удара му. Красива, добра стомана, родена в горещината на огъня, толкова твърда, силна и здрава, колкото са успели да я изковат плоскоглавите.
Но творенията на Създателя нямаха равни.
С пронизителен писък матовото острие премина през блестящата стомана на дръжката и остави дълбока една педя бразда в тежката броня на шанка. Разцепи я от шията до чатала. По светлия метал и тъмния камък плисна кръв. Кървавия девет се засмя и преди онзи да падне назад, вкара юмрук в раната и изтръгна цяла шепа от вътрешностите му. Шанка се сгромоляса с грохот на пода, двете парчета от секирата му изхвърчаха от потръпващите му ръце и издрънчаха в камъка.
Кървавия девет се усмихна на останалите. Криеха се, трима, държаха оръжия в ръце, но не искаха да дойдат. Криеха се в сенките, но не знаеха, че мракът не е техен приятел. Тъмнината принадлежеше на него и единствено на него. Кървавия девет пристъпи бавно напред. В едната му ръка се поклащаше леко мечът на Създателя, а от другата висяха червата на големия шанка и се точеха до мъртвото му тяло. Гадините отстъпваха пред него, скимтяха и квичаха, а Кървавия девет се смееше в лицата им.
Шанка бяха диви и свирепи, но дори те трябваше да се боят от него. Защото всичко на този свят се страхува от него. Дори мъртвите, които не изпитват болка. Дори камъкът, който не сънува. Дори разтопеният метал се боеше от Кървавия девет. Дори тъмнината се страхуваше от него.
Той изрева, захвърли настрани червата и скочи напред. Върхът на меча му разпори гърдите на един шанка и го завъртя пищящ във въздуха. В следващия миг острието се заби в рамото му и го разсече през гръдния кош.
Последните двама се обърнаха и побягнаха. Бягат или се бият, има ли разлика? Нова стрела изсвистя във въздуха, заби се в гърба на единия и го повали по лице на земята. Не беше направил и три крачки. Кървавия девет се спусна напред, ръката му сграбчи глезена на последния и го стисна като в менгеме. Придърпа го назад, докато онзи дереше с нокти по мръсния камък.
Сега юмрукът му беше чук, подът — наковалня, а главата на шанка — желязото за коване. Първият удар сцепи носа на плоскоглавия и от устата му изпопадаха зъби. Вторият вкара едната му скула в черепа. Три — челюстта се пръсна под кокалчетата на юмрука на Кървавия девет. Този юмрук е от камък, от стомана, не, по-твърд е от диамант. Тежък е като планина. Удар след удар превръщаха главата на шанка в кървава пихтия.
— Плоско… глав — изсъска Кървавия девет и избухна в смях.
Вдигна мъртвото тяло над главата си и го запрати към рафтовете на стената. Обърна се и тръгна на зигзаг из пещерата. Мечът ма Създателя висеше в ръката му, острието му се влачеше по пода, стържеше по камъка и хвърляше искри в мрака. Кървавия девет се оглеждаше кръвнишки, но нищо освен пламъците, а с тях и сенките, не помръдваше. Пещерата беше празна.
— Не! — озъби се той. — Къде сте? — краката му омекваха, вече едва го държаха. — Къде сте, шибани плоскоглави… — залитна и падна на коляно, пак дишаше тежко.
Трябваше да има още работа. Работата за Кървавия девет никога не свършва. Но силата му не е постоянна и сега започваше да изтича от тялото му.
Забеляза движение. Примигна. Тъмно петно бавно се промъква между огньовете и телата. Не е шанка. Друг враг. По-лукав и по-опасен. Тъмна като катран кожа в сумрака на сянката, тихи стъпки около кървавите петна — резултат от добрата му работа. В ръката си държи лък с наполовина изтеглена назад тетива. Острието на стрелата блести ярко срещу него. Жълтите й очи светят като разтопен метал, като течно злато, присмиват му се.