Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Вдигна очи към Рьоне, който пусна дълга въздишка:
- Така е, откакто спрях цигарите. Преди пушех по една кутия на ден, сега изгризвам по една опаковка клечки за зъби. Всеки с номера си! Някои вместо клечки за зъби си правят пиърсинги...
Шегата никак не разведри объркания Марсел.
- Ама ти наистина си запецнал, дивако! Вече хич ли не разбираш от шега. Ох, лоша работа, наистина много лошо стана! Пиър-синг или да речем, иглотерапия, дългите игли, дето ги забождат в ходилата и...
- Ходилата! - изрева Марсел и се плесна по челото. - Разбира се. Колко съм тъп! Леле, какъв тъпак съм! Трябваше да послушам госпожа Сюзан... Тя, само тя е в състояние да ни помогне!
- Оная, ментърджийката? Дето ви гука на копитата?
- Същата. Един път ми спомена, че Жозиан „я работели“. Твърдеше, че трябва да открием източника на злото, за да го премахнем, разправяше куп неща, които не можах да разбера, приятелю Рьоне. Моята сила са цифрите, пазарите, участията, данъците, печалбите и митниците, а не вещиците...
- Тогава слушай внимателно... Ето как ще стане...
Същия ден в малката канцелария на склада Марсел и Рьоне съставиха план как да спасят от злото душата на Жозиан.
Жозефин се въртеше, обикаляше, не спираше да обикаля. От осем сутринта. Правеше се на безгрижна туристка, която се мотае безцелно и разглежда града, въртеше се непрекъснато в едно и също каре: Холанд Парк, Портланд Роуд, Ладброук Роуд, Кларън-дън Роуд и отново Холанд Парк, и още една обиколка пеша.
През нощта беше валяло и дневната светлина потрепваше в маранята, която се надигаше от тротоара, позлатена от лъчите на утринното слънце. Тя наблюдаваше терасата на „Ладброук Армс“. Според Шърли в този пъб всяка сутрин закусвал Филип. Всъщност последния път, когато се видяхме, той беше там. Беше се разположил с кафето, портокаловия сок, вестниците. Не казвам, че е редовен клиент на заведението и всяка сутрин го посещава... Но ти иди. Разхождай се, обикаляй наоколо, докато го зърнеш, и давай смело напред...
Именно това имаше намерение да направи. Да прочете в очите му. Да го изненада, преди да е успял да изпише в тях някоя лъжа. Обмисляше го от няколко нощи и си беше изработила стратегия. Най-простата: неочаквана среща. В Лондон съм по покана на моя издател, хотелът ми е на няколко крачки и понеже времето е хубаво, станах рано, излязох да се поразходя и... каква изненада! каква случайност! какво щастливо съвпадение! попадам точно на теб! Как си?
1
Най-добрата съм, най-добрата съм, аз съм царицата на модата (англ.). - Б. пр.
2
Красив и уютен (англ.). - Б. пр.
3
Хектор Хю Мънро, познат с псевдонима Саки (1870-1916) - английски разказвач и новелист сатирик, издаван на български. - Б. пр.
4
Реджиналд морно затвори очи като човек с наистина красиви мигли, които не възнамерява да крие.
- Някой ден - каза той - ще напиша велика пиеса. Никой няма да разбере смисъла й, но зрителите ще се разотидат със смътно чувство на недоволство от своя живот и всичко, което го заобикаля. После ще си сменят тапетите и ще забравят.
Учудване. Най-трудната част от ролята. Особено когато си репетирал репликите, докато започнеш да бъркаш думите! Трудно е да изглеждаш естествен. Не ставам за актриса.
Тя се въртеше, обикаляше из елегантния квартал. Бели богаташки домове с високи прозорци, пред всяка фасада - морава, рози, глицинии, най-различни цветя, които храбро си пробиват път през храстите, за да бъдат забелязани, да предизвикат възхищение. Някои къщи бяха боядисани в небесносиньо, зеленикаво, яркожълто, тъмнорозово, за да се отличават от прекомерно скромните си съседки. Атмосферата беше едновременно весела, непринудена, но и скована, надута, напълно в духа на англичаните. На ъгъла имаше магазин „Никола“ от веригата за вина и спиртни напитки. По-нататък магазин за сирена и хлебарница „При Пол“, значи не би трябвало Филип да изпитва носталгия. Всичко му е подръка, виното, батетата, камамберът, от символите на Франция липсва само баретата!
Преди два дни вечеря с издателя си. Разговорът се въртеше около превода, обложката, английското заглавие „А НшшпЬю Оиееп“, представянето, тиража. „Англичаните са запалени по исторически книги, а и XII век не е особено познат у нас. По онова време страната е била почти ненаселена. Знаете ли, че цял Лондон е можел да се побере в два небостъргача?“ Едуард Тъндълфорд беше червендалест и осеяният му с тънки жилки нос беше знак, че е любител на виното, бялата му коса прилепваше към черепа, щръкнала на една страна, той носеше папийонка и имаше изпъкнали нокти. Изискан, учтив, внимателен, беше я разпитал надълго и нашироко за работата й, за начина, по който правеше проучванията си за дисертацията, и бе избрал отлично бордо, на което се наслаждаваше като истински познавач. Придружи я до хотела и я покани да посети кантората му на „Питър Стрийт“ следващия следобед. Жозефин прие поканата, въпреки че не гореше от желание. Предпочиташе да се разхожда из .града.