Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

-    Да не е бил паун?

-    Казах ти да не ме прекъсваш, щото няма да продължа. Спомените са нещо болезнено. Опитомих го, научих го да изговаря „Ева“, така се казваше майка ми. Баща ми я наричаше Ава Гарднър, твърдеше, че била също толкова красива. Ева, Ева, Ева, повтарях на птицата аз, когато останехме само двамата. Най-накрая той започна да казва „Ева“ и аз полудях от щастие. Кълна се, все едно мама се беше върнала отново при нас. Той спеше, кацнал на рамката на леглото ми, и вечер, преди да заспя, грачеше: Ева, Ева, а аз бях на седмото небе. Спях като блажен. Вече не бях тъжен. Беше прогонил мъката, беше ми прочистил сърцето. Баща ми не беше наясно с тези работи, но и той започна да си подсвирква. Тръгваше сутрин с пръта на рамо, с желязната топка, парцалите и кофата и си свирукаше. Започна да пие само вода. Не знаеш сигурно, но коминочистачи-те са много жадни! По цял ден гълтат въглищна прах, затова имат нужда да пийват. А той пиеше вода! Бистър и ясен беше бащата! Аз не обелвах дума, гледах гарвана, койтб си държеше човката затворена пред него, и ти се кълна, че ми отвръщаше с такъв поглед, сякаш... как да ти обясня... сякаш ми казваше: тук съм, бдя над вас, всичко ще бъде наред. Това продължи доста време, свиркахме си двамата и после... Той умря, смаза го някакъв пияница, прегази го с колата си. Размаза го на кайма. Само дългият му жълт клюн си беше останал същият. Плаках, плаках, Амазонка в сравнение с мен беше пресъхнало кранче! С баща ми го сложихме в кутия, отнесохме го в кварталната градинка и тайно го погребахме. Мина известно време и в една непрогледна нощ ме събуди някакъв шум откъм прозореца. Сякаш някой чукаше с ключ по стъклото. Погледнах: гарван със същия жълт клюн, същите сини и зелени точки по края на крилете. „Ева, Ева“ - грачеше гарванът, а на мен очите ми щяха да изхвръкнат. „Ева, Ева“ - повтаряше и блъскаше по стъклото. Видях го както те виждам теб. Беше моят гарван. Запалих лампата, за да съм сигурен, че не сънувам, отворих прозореца и го пуснах вътре. Посещаваше ме всяка вечер. Идваше по здрач. И така чак докато станах голям и се любих за пръв път с момиче. Вероятно е решил, че повече няма да имам нужда от него, и си отиде. Представа си нямаш колко се натъжих! Повече не се срещнах с онова момиче, дълго време не припарих до друго, надявах се, че ще се върне отново. Но не се появи. Ето, разказах ти моята история с духове. За да ти обясня, че след като гарван може да се върне и да те дари с майчинска нежност, по същия начин може да ти се яви дяволът и злокобният ад...