Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Сега вече знаем защо се бяха струпали толкова близо до реката срещу Махарта — каза Накор. — И защо няма мостове. Те използуват заклинанията на жреците, за да прекарат армията на другия бряг.
— Тръгваме веднага! — каза Калис.
Стигнаха до главната зона на пристанището без инциденти, тъй като хората не им обръщаха внимание, заслепени от гледката на издигащия се в небето мост. Ерик бързаше зад Калис.
Тичаха по улички и мостчета над тесни канали. Ерик не можеше да се ориентира къде са, но се надяваше, че все ще намери обратния път.
После завиха наляво по един голям булевард. Задмина ги отряд конници, всичките облечени в бели туники и панталони, с червени тюрбани и черни връхни дрехи. След минута друг мъж, облечен по същия начин, спря коня си пред Калис и викна:
— Къде отивате?
— Имаме специални заповеди — кресна в отговор Калис. — Устието е в опасност.
Мъжът не изглеждаше много убеден, но невероятният вид на моста от светлина го изнервяше достатъчно, така че той прие версията на Калис и пришпори коня си.
Стигнаха до друга улица и спряха — срещу тях имаше сух док. Издигаше се високо и вътре се виждаше килът на голям кораб, изтеглен за почистване на корпуса. Ерик прецени на око, че е дълъг поне сто и двайсет метра. Изтича напред и видя залива — голямо езеро, свързано с главното пристанище. Заливът беше обграден от строителни докове като този, образуващи почти идеален полукръг. Всеки от тях беше дълъг около половин километър.
— Вземи трима души и тръгни натам — каза дьо Лунвил и посочи надясно. — Отивате до края и започвате да горите всичко, докато се връщате насам. Опитайте да се върнете на пристанището. Но помнете, всеки за себе си! — Протегна ръка и стисна рамото на Ерик за момент, после побягна наляво.
— Вие тримата — каза Ерик като посочи Ру, Шо Пи и Накор, хората най-близо до него. — След мен.
Затича. Главата му бумтеше, но той се опитваше да не забелязва болката. Коленете му бяха меки, но сърцето му биеше равномерно. След няколко минути усети, че и главата му се избистря.
Край тях минаваха забързани конници, насочили се по обратния път. Ерик едва успя да отскочи от пътя на един стражник, който изобщо и не помисли да отклони коня си. Изражението му беше не на войник, изпълняващ заповеди, а по-скоро на човек, обзет от ужас.
Ерик погледна нагоре и разбра, че не може да го кори. Мостът вече достигаше половината разстояние през реката и върху него стояха хиляди сааурци. Бойните им викове се носеха като безкраен гръмотевичен тътен.
Ерик посочи две корабостроителници и нареди на Шо Пи:
— Отивай там и пали всичко. Накор, помогни му.
После затича с Ру към караулката пред друг огромен док. Къщичката беше празна и заключена. Ерик я обиколи и откри един-единствен прозорец. Надзърна и не откри признаци на обитатели. Счупи прозореца с щита си и каза:
— Вмъквай се, Ру. — После повдигна дребния си приятел и му помогна да се провре през счупената прозоречна рамка.
Ру отвори вратата и Ерик го попита:
— Нещо за палене?
— Няколко парцала и една факла. Имаш ли огниво?
Ерик бръкна в пояса си и измъкна кремък. Ру взе кремъка и драсна искра с камата си. По факлата плъзна огнено езиче.
Когато огънят се разгоря, той го мушна в купчината парцали и те пламнаха. После Ерик и Ру отидоха до основата на опорното скеле, поддържащо кораба, и видяха купчина дървени изрезки и талаш. Подпалиха и тях и те загоряха бавно с черен пушек, но накрая припламна хубав огън.
Ерик се огледа и видя от другата страна на залива да се издига тънък стълб дим, но все още не се виждаха големи пламъци. Кимна на Ру и затичаха към следващата постройка. Тя обаче се охраняваше. Трима мъже на средна възраст и четирима юноши стояха готови за бой. Бяха въоръжени с чукове и железни лостове.
— Махнете се оттук — каза Ерик.
— Какво искате да правите? — попита най-възрастният.
— Не бих искал да кажа това на никой майстор от вашия занаят, но трябва да запаля кораба ви. Както и скелето и инструментите ви.
Очите на мъжа се присвиха и той отговори през зъби:
— Само през трупа ми!
— Виж — каза Ерик, — не искам да се бия с теб, но никой няма да строи кораби за Изумрудената кралица. Разбираш ли това?
— Това е всичко, което имам! — каза строителят.
Ерик посочи с меча си моста от бяла и зелена светлина, който настъпваше към тях, и каза:
— Ония там ще ти вземат всичко, което имаш. Ще изнасилят жена ти и ще те убият, или ще те заробят и ще те накарат насила да строиш кораби за тях, а после ще отплуват към родината ми и ще убият мен и моите хора.