Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

Дадохте ми най-големия шанс в живота ми и сега аз ви нанасям болезнен удар — може би трябва да ви моля за прошка, мисля, че вие обичате работата си толкова много, колкото и аз обичах своята, така че ще разберете, че решението ми не беше лесно, но и че трябваше да го взема.

Това е странно чувство — да пиша това писмо. Не възнамерявам да умирам, но се отказвам от света и усещането е като от предсмъртно писмо. Така че искам да кажа, че от всички хора, които съм познавал, вие сте единственият, за когото съжалявам, че оставям зад себе си.