Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Не ми казвайте, че нямате шанс тук, че никога не сте имали и няма да имате. Знам го. Но да ви намеря тук при…
— Ханк, ако искаш да ме обвиняваш… — започна тя, но Риърдън се обърна към нея.
— За Бога, Дагни, не! Но не трябва да те виждат да говориш с него. Не бива да имаш каквото и да е общо с него. Ти не го познаваш. Аз — да — той се обърна към Франсиско. — Какво целите? Да не се опитвате да я включите сред завоеванията си или…
— Не! — това беше неволен вик, който прозвуча безсилно, предлагайки като единствено доказателство страстната си откровеност, която и без друго щеше да бъде отхвърлена.
— Не? Тогава сте тук по работа? Да не залагате капан, както направихте с мен? Що за уловка й готвите?
— Целта ми… няма нищо общо… с работата.
— Тогава каква е?
— Ако още сте в състояние да ми повярвате, мога да ви кажа, че не е… каквото и да е предателство.
— Мислите ли, че още можете да коментирате предателствата в мое присъствие?
— Някой ден ще ви отговоря. Сега не мога.
— Не ви харесва да ви го напомнят, нали? Държите се далеч от мен оттогава, а? Не очаквахте да ме видите тук? Не искахте да се изправяте срещу мен?
Но той знаеше, че Франсиско се е изправил срещу него така, както никой не го правеше вече — видя очите, впити в неговите, сдържаните черти, без емоции, без защита, без призив, готови да посрещнат всичко; видя открития, незащитен смел поглед — това беше лицето на човек, когото беше обичал, на човек, който го беше освободил от вината, и той се впусна в битка срещу признанието, че това лице още го държи въпреки всичко, въпреки месеца му на нетърпение да види Дагни.
— Защо не се защитавате, ако нямате какво да криете? Защо сте тук? Защо се учудихте, когато ме видяхте да влизам?
— Ханк, стига! — гласът на Дагни беше вик и тя се отдръпна назад, осъзнавайки, че насилието е най-опасното, което може да се породи в този момент. И двамата се обърнаха към нея.
— Моля те да позволиш аз да отговоря — спокойно каза Франсиско.
— Казах ти, че се надявам никога вече да не го видя — каза Риърдън. — Съжалявам, че трябва да е тук. Не те засяга, но има нещо, за което трябва да си плати.
— Ако това… е целта ви — с усилие каза Франсиско, — не я ли… постигнахте вече?
— Какво става? — лицето на Риърдън беше ледено, устните му едва се движеха, но гласът му беше като кикот. — Това ли е вашият начин да молите за милост?
Мигът тишина, който последва, съдържаше огромното усилие на Франсиско.
— Да… ако щете — отговори той.
— Нима ми предложихте милост, когато държахте бъдещето ми в ръцете си?
— Имате право за всичко, което можете да си помислите за мен. Но тъй като това не засяга госпожица Тагарт… бихте ли ми позволили да напусна?
— Не! Да не искате да избягате като всички други страхливци? Искате да се измъкнете?
— Ще дойда където и когато кажете. Но бих предпочел да не е в присъствието на госпожица Тагарт.
— Защо не? Аз искам да бъде в нейно присъствие, тъй като това е единственото място, където нямахте право да идвате. Не ми е останало нищо, което да защитавам от вас, получихте повече, отколкото мародерите изобщо можеха някога да вземат, разрушихте всичко, до което се докоснахте, но има нещо, което няма да докоснете.
Той знаеше, че вкамененото отсъствие на емоция по лицето на Франсиско е най-силното доказателство за емоция, доказателство за някакво необичайно усилие за контрол — знаеше, че това е мъчение и че той, Риърдън, е подтикван сляпо от чувство, което приличаше на радостта на инквизитор, само дето не можеше да каже дали измъчва Франсиско или самия себе си.
— Вие сте по-лош от мародерите, защото предавате с пълно разбиране за онова, което предавате. Не знам що за падение е вашият мотив — но искам да научите, че има неща, до които не можете да се доберете, които са отвъд аспирациите или злобата ви.
— Няма за какво… да се боите от мен… сега.
— Искам да знаете, че не трябва да мислите за нея, не трябва да я поглеждате или да я доближавате. От всички хора на света вие сте единственият, който не може да се появява в нейно присъствие — той знаеше, че отчаян гняв го подтиква към собствените му чувства относно този човек, че чувството е още живо, че именно него трябва да преодолее и разруши. — Какъвто и да е мотивът ви, тя трябва да бъде защитавана от всеки контакт с вас.
— Аз… ви дадох думата си… — той спря. Риърдън се разсмя.
— Знам какво означават думите ви, убежденията ви, приятелството ви и клетвата ви в името на единствената жена, която някога… — той спря. Всички разбраха какво значи това — в същия миг, в който Риърдън го осъзна. Той пристъпи към Франсиско и го попита, сочейки Дагни, с тих глас, който не приличаше на неговия, сякаш нито идваше, нито беше насочен към жив човек: — Това ли е жената, която обичате?